Национално проучване показва нагласите на българите към различните прояви на сексизъм

Според експерти, зависимостите са белег, че обществото ни е болно. И тази диагноза става все по-видима за всеки от нас. Стереотипните, дискриминативни представи за ролята на мъжете и жените, също са един недобър показател. Сексизъм е всяка проява, основана на идеята, че някои лица, най-често жени, са по-малоценни, поради техния пол. Национално представително проучване на обществените нагласи към сексизма в България разглежда как гражданите разпознават различните му проявления – от ежедневния език и медийните послания до трудовата среда и политическия живот, разглеждайки теми като:

• Враждебен сексизъм
• Добронамерен сексизъм
• Добронамерен сексизъм на работното място

В предаването "Радиокафе" разговаряме с Илиана Балабанова, от Българска платформа към европейско женско лоби и проф. Станислав Иванов, автор на проучването.

Според Балабанова, темата за сексизма, обсъдена на наскоро в провелия се уебинар, е била много добре приета и с голям интерес от страна на участниците.

"Явно темата е важна за нашето общество и много се радваме за това, защото Българска платформа към европейско женско лоби, работи по нея отдавна. Сексизмът всъщност остава една от най-малко забелязваните, но най-дълбоко вкоренени форми на дискриминация и има много голяма връзка между сексизма, стереотипите и поведението – нашето, на нашите деца. Насилието също е явно свързано със сексизма и сексистките нагласи, именно защото той прониква във всички сфери на обществвения живот – от медийни образи, политически език, до работна среда и ежедневно общуване", посочи тя и допълни, че той често е възприеман като безобидна шега или традиционна норма. Но сексизмът поддържа тези структурни неравенства между мъжете и жените, ограничавайки възможностите на жените и подкопава основите на демократичното общество.

"В научната литература се разглеждат два вида сексизъм – единият се нарича враждебен, а другият доброжелателен. Но истината е, че и двата вида имат една и съща основа и водят до един и същи резултат – поставянето на различните полове в неравнопоставено положение. Враждебният сексизъм много лесно се открива, защото е свързан с негативното отношение към жените. А доброжелателният сексизъм е едно привидно положително, но всъщност снизходително отношение", изтъкна Балабанова.

Националното представително проучване на обществените нагласи към сексизма в България е проведено в двумесечен период от 21 юни до 21 август 2025 година. В него са участвали пълнолетни български граждани.

"Въпросникът беше на български език, разпространихме го през социалните медии. Постът с въпросника беше видян над 160 хиляди пъти. Това означава, че той е достигнал до изключително много български граждани – над 4 хиляди от тях са започнали да попълват въпросника, но едва четиристотин реално са го попълнили", отбеляза проф. Станислав Иванов.

По негови думи във въпросника са включени различни видове въпроси, но две от основните групи от тях са свързани със враждебния сексизъм, добронамерения или доброжелателен сексизъм и добронамерения сексизъм на работното място.

"Разгледахме тези три различни групи сексизъм, като използвахме утвърдени въпросници, които се прилагат широко в научната сфера, освен това разгледахме какво е влиянието на различни фактори, най вече демографски, върху възприятията на респондентите. Резултатите са изключително интересни от това, което видяхме, че респондентите са по-скоро неутрални по отношение на сексизма, тъй като техните отговори са приблизително около средните за скалата на измерване. Видяхме, че съществуват съществени различия между мъжете и жените. Мъжете са много по-склонни да показват враждебен сексизъм и добронамерен на работното място. Стана ясно, че общата нагласа към добронамерен сексизъм се трансформира в добронамерен сексизъм на работното място", коментира още проф. Станислав Иванов, който е автор на проучването.

Той допълни, че степента на религиозност на участниците в проучването е най-важният фактор, който определя нагласата им към всички видове сексизъм.

Чуйте още какво разказаха събеседниците по темата в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл: