Новина
Гл. ас. д-р Илия Вълев:
Митологията и науката са две непротиворечащи си познания за космическото пространство
Националният етнографски музей кани столичани на дегустация на космическа храна
сряда 29 октомври 2025 16:07
сряда, 29 октомври 2025, 16:07
Гл. ас. д-р Илия Вълев
СНИМКА: Петя Калнакова
Размер на шрифта
Националния етнографски музей кани столичани на 30 октомври 2025 г. на дегустация и презентация на традиционна българска храна за Космоса, както и да разгледат изложбата "Звездното небе-митология и наука".
“Митологията и науката са две непротиворечащи си познания за космическото пространство. От една страна митологията и до ден днешен съществува, физиката и астрономията доказват някои неща, други - опровергават”, казва гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата.
Идеята на изложбата е да покаже традиционните начини за измерване на времето и за ориентация на българите от прединдустриалната епоха.
В изложбата може да бъде видян и един много интересен експонат, с който много малко музеи могат да се похвалят - рабоши календари, което е вечен календар. “Представлява една пръчка със символи върху нея, издълбани, които са на точно определени фрагменти разпределени по 30 и 31 дена, големите празници са с по-особени знаци. Опитваме се да покажем неща, които не са толкова известни”, обяснява той.
“Митологията и науката са две непротиворечащи си познания за космическото пространство. От една страна митологията и до ден днешен съществува, физиката и астрономията доказват някои неща, други - опровергават”, казва гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата.
Идеята на изложбата е да покаже традиционните начини за измерване на времето и за ориентация на българите от прединдустриалната епоха.
В изложбата може да бъде видян и един много интересен експонат, с който много малко музеи могат да се похвалят - рабоши календари, което е вечен календар. “Представлява една пръчка със символи върху нея, издълбани, които са на точно определени фрагменти разпределени по 30 и 31 дена, големите празници са с по-особени знаци. Опитваме се да покажем неща, които не са толкова известни”, обяснява той.
СНИМКА: Национален етнографски музей
Много любопитен момент от цялата изложба са етнографски предмети, в които са преплетени небесни обекти. Сред тях са ризи, накити, вещи от бита като чаши, чинии, стомни върху, които има елементи от звездното небе - слънце, звездовиден елемент, луна, които са преплетени с осмислянето на хората, които са ги правили.
В изложбата е включен и уникален апарат, предоставен от Обсерваторията в Димитровград. Това е единствен по рода си апарат-планетариум, защото е конструиран от самоукия Милко Миланов, който е архитект по образование. В каталожното пространство този апарат е наречен “Миланов-1”.
Впоследствие, от архивите става ясно, че е имал идеята да направи и “Миланов-2”, но така и не го прави, въпреки че има чертежи за втория апарат. Причината е, че 10 години след откриването на планетариума през 1962 г., саморъчно направеният апарат е заменен с професионален на “Цайс”.
“Самата изложба привлича голям интерес. Наблюдаваме завишен туристопоток в залите на музея. Повечето идват специално заради изложбата”, обяснява той.Изложбата е допълнена и от дегустация и презентация на традиционна българска храна за Космоса. Идеята за дегустацията идва от самите посетители, които са питали многократно за възможността да дегустират българската храна за космоса.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Πλάμεν Κότσεφ
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!