В навечерието на Деня на народните будители, в къща музей "Христо Смирненски" в София Националният литературен музей откри изложбената зала "Тома Измирлиев“. Новооткритата изложбена зала ще бъде предназначена за собствени и гостуващи изложби, както и за образователни дейности.
Началото поставя фотоизложбата "Човек без маска на лицето", посветена на 130 години от рождението на Тома Измирлиев и 90 години от смъртта му, които се навършват през 2025 година. Експозицията включва ценни фотографии от албумите на рода Измирлиеви, ръкописи и книги на Тома Измирлиев. Изложена е и автентичната маса, на която е работил писателят хуморист, журналист и сатирик.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата по сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии.
Всички, които посетят музея и залата, ще видят много интересни снимки от личния и обществения живот на Тома Измирлиев. Някои негови лични вещи. В интервю с майката Елисавета Измирлиева, тя прави съпоставка в творческия процес на двамата братя - Христо Смирненски и Тома Измирлиев.
Тя съобщава, че човекът, който се е отнасял по-сериозно към писането е по-големият брат - Тома, който се обличал специално в костюм и папионка, което можем да видим и на снимките. "Дори когато е в парка, или в планината, той винаги е облечен по този начин. Обичал да твори в усамотение на своята маса, към творчеството се отнасял като към свещенодействие", казва Елена Алекова-главен уредник на Къща-музей "Христо Смирненски".
По думите ѝ, писателят е имал интересен живот. Работил е към Сметната палата, в същото време е сътрудничил на столични хумористични издания като поет-сатирик и хуморист, използвал е множество псевдоними, присъщо за хора критикуващи властта по онова време.
Настоящата изложба "Човек без маска на лицето", посветена на Тома Измирлиев, представя лични моменти от неговото ежедневие и от творческата му дейност. "Заглавието е изведена фраза от негово стихотворение", разказа д-р Елена Алекова.
Стиховете на Тома Измирлиев са актуални и до днес, дори понякога човек би могъл да долови в тях съвременни персонажи, което е показател, че той е поет, който не е живял само в своето време и за своето време. Интерес буди и фактът, че неговият син е бил един от най-добрите български преводачи за своето време и международен редактор в Радио София, както е било известно Българското Национално радио в периода 1953-1960.
На откриването на изложбената зала и експозицията са присъствали наследници на рода Измирлиеви, внуци на писателя – Томи Маляков и Надя Малякова, както и правнуците Любомила и Борислав.
Още от увлекателния разказ на главния уредник д-р Елена Алекова, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл: