Изложбата "Отвъд портрета" разказва за житейския и творческия път на Бистра Винарова-Радева

"Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета" - изложба, която се открива на 7 ноември в Национална галерия "Двореца" проследява през изкуството, историята на една изключителна жена, оставила следа в българската култура.

Проектът "Между изкуството и паметта на Бистра Винарова и Симеон Радев" се осъществява по инициатива на Емил Стоянов, с подкрепата на НФК и със съдействието на Националната галерия, и ДА "Архиви".

В кратка предистория Пламена Димитрова-Рачева – куратор на изложбата "Извън портрета" разказва за начина, по който тя се среща с произведенията на Бистра Винарова и Симеон Радев в ДА"Архиви" през 2010 година, след кончината на техния син – Траян Радев.

"По численост произведенията на Бистра Винарова бяха 747, едно добре запазено творчество, за да може да представи един автор напълно непознат и забравен в България. За мен беше изключително интересно, трудно и голяма чест, да започна да проучвам изкуството ѝ. Останах поразена от това, че толкова години са изминали от кончината ѝ през 1977. Тя е получила държавни отличия и признание в последните години от живота си, тоест, имала е признанието на Съюза на българските художници, но нейното изкуство не е било видимо, архивирано от сина й и след това не е било възможно да се види в цялост", разказва кураторът.

Бистра Винарова–Радева е една от най-изтънчените и ярки фигури в българското модерно изкуство. Художничката се утвърждава като носител на фин психологизъм и емоционална дълбочина, отвъд повърхностния образ. Творческият ѝ период започва от 1915 и продължава до 1964 година, когато е последната й датирана творба.

В ранното си творчество Бистра Винарова усвоява експресивната сила на формата, повлияна от немския експресионизъм и кубизма, които овладява по време на обучението си в Дрезден и Мюнхен. В работите ѝ от този период човешкият образ е изграден чрез геометризирани обеми, ярки цветови контрасти и психологическа напрегнатост. С времето изкуство ѝ се насочва към интимното. В композициите от 40-те до 70-те години, особено в портретите на Симеон Радев, доминират топли, земни тонове, приглушена светлина и вътрешна духовна хармония. Така Винарова преминава от авангардната експресия към вътрешната съзерцателност, от образа като израз на модерното време към образа като духовен портрет.

Паралелно с живописните и графични произведения са представени документи, писма и фотографии от Държавна агенция "Архиви", съхранявани в Централния държавен архив – фонд № 77К  "Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010)". Сред тях са снимки на семейството на художничката – нейните родители, генерал Върбан и Елисавета (Елиза) Винарови, както и на братята ѝ. Показани са и фотографии от детството, младежките години и периода, когато е съпруга на писателя, историка и дипломата Симеон Радев.

Снимките проследяват артистичното ѝ присъствие – от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов, през портретите, заснети от нейните учители проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман, до кадри от дипломатическите мисии на съпруга ѝ във Вашингтон и Париж. Сред документите се открояват венчалното свидетелство на Бистра и Симеон Радеви (Цариград, 1924) и две писма от Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за международното ѝ признание и духовното ѝ сродство с видни интелектуалци на XX век.

"Отвъд портрета" разкрива света на Бистра Винарова чрез лицата, които я заобикалят – хората, които рисува, и онези, които вдъхновяват художествения ѝ поглед.

Още от разказа на куратора Пламена Димитрова-Рачева, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.