По данни на платформите, хората в България слушат основно българска музика

Борал Шен, изпълнителният директор на Асоциацията на музикалните продуценти (БАМП) представя резултатите от доклада за състоянието на българската музикална индустрия:

Това е първият доклад в такъв обем, мащаб, идея. Екипът, който е започнал идеята за този доклад включително е имал доста трудности да намери експерт, който да го направи по правилната методология и по възможност да е с международен бекграунд. За щастие намира Вирго Силама, който е естонец, живеещ в Брюксел, преподавател и изследовател в областта на музиката, направил много подобни доклади за различни пазари. Този доклад “Българската музикална екосистема: Икономика на правата в музиката” се състои от няколко части”. Едната част е количествената. Музикалната екосистема в България за първи път е представена с толкова голям набор от данни. Фокусът на тези данни са правата в музиката, но пък това е едно много важно и голямо перо в приходите на цялата индустрия, защото целият музикален бизнес работи и се основава на авторското и сродните му права. Тези права се управляват колективно, от дружества като Музикаутор и ПРОФОН, и индивидуално от продуцентите, който пък представляваме ние. В този доклад са събрани и анализирани данни за седем години - приходите на индустрията от права от 2018 до 2024 г. включително. Когато говорим за музикалния бизнес, 2020 г. е ключова в световен мащаб, защото тогава се случва голямата дигитализация, това се вижда и в данните за България след като успяхме да ги съберем и анализираме.

Втората е качествената част - участници, специфика на пазара, сектори, проблеми, пречки, възможности. Третата част са препоръките - към музикалния бизнес, към държавата що се отнася до авторско-правната защита.

Нещата не са розови. Мисля, че по обем на пазара сме на 52 място в света. Виждаме обаче ръст на приходите. Подхранван е от популярността на стрийминга - близо три пъти са се повишили приходите от права, което е доста над националните показатели в други области. Но това не е повод за твърде голям оптимизъм. Този ръст е такъв основно, защото тръгваме от ниска база. Но пък данните безспорно говорят за потенциал. Защото има големи източници на приходи, които не са развити в България - не се събират достатъчно права. Хиляди бизнеси използват музика в своята дейност, но контролът върху тях е по-труден и упражняването на закона е по-трудно при използването на музика в туристически и търговски обекти. Там събираемостта е много под европейската. Какви са санкциите, кой контролира - очакваме промени в закона в тези области.

Подобно перо са приходите от стрийминг платформите - тук е ниско нивото на абонаментите - само 5% от населението. За ЕС средното е 25%, в САЩ и Великобритания са 50%. По данни на платформите, хората в България слушат основно българска музика. А делът ѝ не е толкова голям в традиционните медии. Продължава да е актуален и проблемът с музикалното пиратство."

И още - какво е БАМП и каква е разликата с ПРОФОН и Музикаутор, спецификите у нас на групите участници в музикалния пазар, както и кои са най-слушани стилове - в звуковия файл.