Историята оживява - Георги Белстойнев

Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника:

"Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му Михал, вече с фамилия Белстойнов, бяга в Търново, където започва да учи рисуване. Георги е помагал, заедно с брат си Христо в зографуването - дядо ни е последният за Самоков зограф, а баща ми е първият художник във фамилията, завършил е академия.

Преподавал е в Охрид и е имал школа в близкия Ресен. След края на войната се прибира в Самоков. Обичаше да пее, обичаше хората, рядко се прибираше вкъщи, събираха се на кафенце при Иван Фунтаров, в долната част на площада."

Понеже там са се събирали предимно художници, в града, по спомени на същия Любомир Николов, са го наричали "Фунтаровата академия". Но какво рисува през различните периоди до 50-те, когато започва да се изявява и като реставратор - отговорите са в звуковия файл.

Продължаваме с изданието "Галерия самоковски художници" на Историческия музей в Самоков, преди да се върнем към дъщеря му Елена, която описва най-добре стила на баща си:

"Той рисува своите чувства към обикновения човек. Не знам да е правил опити в модерните течения. Остана верен на красивото в природата и у хората. А е и един от основоположници на ски-спорта, Попангелови са ни първи братовчеди, той ги е качил на ските. Той е и от основателите на спасителната служба, работил е по изграждането на хотел "Мусала", теглил е личен заем за нея, вероятно и други са му помагали в изплащането. Затова го и обичаха хората.

Цар Борис Трети ги е харесвал там горе, на връх Мусала, където татко е рисувал. Правил е и декорите в театъра. А ако почнат да му се налагат, колкото и да е бил кротък, ставал избухлив. И боготвореше Самоков, всичко, което е свързано с града."

Как се ориентира към реставраторската дейност и кои са стенописите, запазени благодарение на Георги Белстойнев, както и откъде идва прозвището му "Джони" - във втория звуков файл.