Лекар и биолог са сред отличените в програмата "Жените в науката"

Националната програма "Жените в науката" всяка година отличава три дами за високи научни постижения.

В тазгодишното 15-о издание на програмата наградените са - д-р Ивета Недева за проекта "Изследване на чревния микробиом при лица със затлъстяване и захарен диабет",  д-р Ния Тошкова - за проекта "Антитяловият репертоар на прилепите в България: от зоонозни заболявания до консервационни дейности" и д-р Блага Благоева за проекта  - "Фотоиндуцирана анизотропия в тънки слоеве от азобагрило в полимерна матрица за приложение като изцяло оптични превключватели".  

В предаването "Радиокафе" гостуваха две от трите наградени представителки в областта на науката – д-р Ивета Недева – гл. асистент и преподавател в катедра “Епидемиолигия, хигиена и хранене“ към Медицинска академия и д-р Ния Тошкова - изследовател в Природонаучния музей.

Да имаш идея и сериозна научна насока е първото и най-важно условие, за да станеш част от селекцията на "Жените в науката". Освен това трябва да си утвърден учен в своята област, за да е сигурно, че можеш да изпълниш нещата, които планираш, е другият не по-малко важен критерий за кандидатстване. Необходим е научен опит или активна научна подкрепа от ментори, които биха могли в последствие да подпомогнат реализирането на идеята, посочиха събеседничките.

"От малка знаех, че искам да стана лекар, това беше моето призвание. Впоследствие по време на студентските ми години, някак си естествено се зароди афинитетът ми към науката, защото още тогава за мен беше важно да знам не само как да лекувам съответното заболяване, но фокусът ми беше насочен да вникна в съответните механизми, които са довели до него. Професионалният път, който избрах като ендокринолог и срещите ми с пациенти ми показаха, че зад всяко число реално стои индивид със своите особености и специфики и не при всеки един, терапията която предписваме е максимално ефикасна", разкри д-р Ивет Недева, допълвайки, че тези основни направления са били водещи, за насоката й към един по-задълбочен научен интерес в контекста на метаболитните отклонения.

"Аз също като дете много исках да бъда биолог, вдъхновяваше ме разнообразието на живите организми в еволюционно отношение, макар да не съм осъзнавала какво е еволюционно отношение, но още от малка се обграждах с жирафи, слончета и всякакви такива организми, а за мен беше странно, че може да има хем мравка, хем слон. Не ми се струваше нормално и исках да разбера защо е така. Впоследствие изкарах и пещерен курс, на 16-годишна възраст и тогава фокусът ми стана ясен, тъй като и пещерите ми бяха много интересни сами по себе си, те са много непознати за хората, част от тях не са посещавани никога и това ми се стори като възможност, да се занимавам с нещо, до което малцина имат възможност да се докоснат", разказа д-р Ния Тошкова.

Водена от стремежа си да стане биолог, тя започва да посвещава време на прилепите, като едни от най-емблематичните пещерни обитатели.

"Реално виждам, че мога да комбинирам наред с това и любовта ми към човечеството, именно в научните ми изследвания, тъй като нещата, които изследваме при прилепите не са насочени единствено към тях самите, а основната ни идея е да видим какви са еволюционните механизми, които им помагат да стареят по толкова добър начин, без да проявяват каквито и да е болести на старостта", коментира тя.

Любовта към човечеството – двигател за развитието на науката.  

Човечеството, това е бъдещето, всички ние сме водеща сила, затова е изключително важно фокусът на науката да бъде обърнат към неговото здраве и максимално добро благосъстояние, изтъкнаха младите учени. Друг важен аспект е любопитството, което трябва да се развива и подхранва при децата, като ключова и основна част от човешкото съзнание, уточниха те.  

Проектът на ендокринолога д-р Ивета Недева “Изследване на чревния микробиом при лица със затлъстяване и захарен диабет“ е фокусиран към изследването на чревния микробиом при затлъстяване и диабет, за който тя разказа много интересни неща, започвайки от самото начало – какво представлява чревният микробиом, защо е много важно да се изследва  метаболитния профил на пациента,  на базата на който той получава едни доста добри персонализирани препоръки какво може да бъде подобрено и защо водещо преди всичко е храненето и хранителните ни навици.

  Д-р Ния Тошкова разказа какво изследва нейния проект “Антитяловият репертоар на прилепите в България, какво представлява света на прилепите

Чуйте разговора на Лили Големинова в звуковия файл.