Неизвестността беше от най-интересните моменти в личен план

Оne gallery представят изложбата на Косьо Минчев, която се открива там на 9 декември, като визуална и емоционална топография на любовта като първична сила – като онзи „общ разказ“, в който се пресичат личните страхове, обществените напрежения, духовните търсения и глобалните конфликти. Той е един от малкото български творци с рецензии в "Ню Йорк Таймс". Кое му помага в Ню Йорк, където твори от десетилетия (работил е и с Джеф Кунс):

"Търсенията са в основата на енергията. Бях много млад и радостен, гледах приповдигнато всичко в Ню Йорк. Сега е малко по-различно. Имах дълъг период на търсения - 4-5 години, всяка секунда ми беше много. В 90-те нашата група XXL (с Тушев и Хубен) имахме големи амбиции, не стана точно така, но стана нещо подобно. Летиш някъде и не знаеш къде ще се приземиш. Неизвестността беше от най-интересните моменти в личен план. Много неща се промениха: като млад бях краен концептуалист, сега съм скрит, не вярвам в типа концептуализъм от 90-те, струва ми се плосък, скучен. Търся неща от миналото, от Ренесанса дори. Опитвам се да намеря изгубеността в скулптурата след времето на Роден.

Още в самото ми начало съм правил изложби в Европа, в Монреал. Темата на изложбата тук е малко по-романтична, видеа на любовна тематика, скулптури и няколко големи картини с докосване до някакъв социум - това е на втори план, любовта е на първи. Видеата съм правил съвсем спонтанно, в тях нямам академични търсения, но в скулптурата - да! Тенденциите се пораждат от творците."

Още за изложбите му тук (другата е от 11 декември в Музея за съвременно изкуство), както и за мястото на академичното му образование, на романтизма, на алегорията в творбите му, за носталгията като радост от завръщанията и запазване на "генетичното родно" - в звуковия файл: