Деца, нарушили закона, могат да поемат отговорност и без да бъдат наказвани

Какво би се случило, ако вместо да наказваме децата, които са участвали в конфликт или са извършили нарушение, им дадем възможност:

• да разберат последствията от действията си,
• да чуят какво е преживяла жертвата, 
• да поправят вредата, 
• да бъдат подкрепени, а не стигматизирани,
• да променят поведението си?

С този въпрос през последните 6 месеца от Института по социални дейности и практики (ИСДП) изпълняваха проект, с който на деца, които са изпаднали в подобна ситуация, се дава още един шанс за промяна, подкрепа и справедливост.

Проектът се казва "От конфликт към решение. Възстановителни модели, в рамките на Зона Закрила+" и е финансиран по програма "Социални иновации" на Столичната община, а за него пред БНР-Радио София по-подробно разказа Антон Петров - клиничен и консултативен психолог, директор на Център за обществена подкрепа "Пиротска".

"Абсурдно е да се мисли за връщане на ТВУ (трудово-възпитателни училище) или да се сформират въоръжени патрули за защита от агресивни деца. Наказанието е форма на натиск за промяна, но при подрастващите не бива да е единственият инструмент.
Агресията, нарушаването на социалните норми и т.н. в поведението на дете в повечето случаи е проява на някакъв друг вид страдание. – коментира Петров. – Скоро с колеги правихме изследване и то показа, че от 137 случая за 18 месеца в нашия център в София 122 са били жертва и на насилие, освен че са извършили. Всички те са имало поне 4 социални дисфункции. Само 40 от тези 137 деца са стигнали до детска педагогическа стая."

Най-честите проблеми, за някои от които децата са сигнализирали някому, са свързани с извършено насилие, психично страдание, неглижиране и социално изключване, допълни експертът.

Тоест, децата, които обикновено хората стигматизират и дори наказват, имат много комплексен проблем, с който семейството и институциите не са се справили.

• По отношение на по-леките деяния на деца в конфликт със закона през тази година усилено се дискутира за цялостна промяна в нормативното уредба, която е от 1958-ма.

"Разбира се, децата трябва да влизат в процедури за носене на отговорност, но тази отговорност трябва да бъде съразмерна, да се отчитат всички техни потребности и да адресира проблема директно. Най-ясният пример: няма как да наказваме едно дете за кражба, когато то е оставено в немотия. Почти винаги, когато има противообществени прояви, има и друг вид страдания", подчерта още Антон Петров.

Той допълни, че освен децата в един конфликт – извършителя и жертвата, третата страна със съществена роля е общността.

Подробности за възстановителни модели по проекта и за "Зона Закрила" чуйте в разговора на Гергана Пейкова.