Гарантира ли БДС, че консумираме български продукти?

Марката „Български държавен стандарт“ (БДС) гарантира единствено и само производството на кисело мляко или бяло саламурено сирене на територията на България. Суровината обаче, дали под формата на фуража, с който се хранят животните или млякото, от което се произвежда готовия продукт, доста често е внос от чужбина. Това коментира Симеон Караколев - председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.“Българският държавен стандарт до миналата година не правеше разлика между това какво мляко се използва в продукта, оторизиран по БДС, т.е. това е един стандарт, който горе-долу съблюдава една рецепта за продукта - сирене или кашкавал, но най-важното нещо, което потребителите не знаят, е че БДС не ограничава какво мляко ще бъде използвано (от какъв произход)”, коментира той.

В защита на собственото производство и подкрепа спрямо българските животновъди и производители с искания от страна на сдружението „Български традиционни млечни продукти“ през 2023 г. се въвежда нов стандарт под името „Защитено наименование за произход“ (ЗНП). Това, което гарантира марката ЗНП е фуражът за млекодайните животни да бъде в състава си 80% родни култури, а млякото – на 100% българко. Този тип стандартизация обаче далеч не е чужд за европейските членки, дори напротив, коментира Караколев.

Макар и въвеждането на новия ЗНП стандарт още през изминалата 2023 г., от Българския институт за стандартизация отказват да премахнат механизма за производство по БДС. В Следствие на това се променя и наименованието на продуктите в категорията като например от БДС „Българско кисело мляко“ става Кисело мляко по БДС – отпада думата „българско“.

От официална информация на сайта на Българския институт за стандартизация става ясно, че продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство. Единствената съществена разлика е изискването за производство на продуктите със защитени наименования за произход да се използва сурово мляко с български произход, включително 80 % от използваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български произход.

Българските стандарти за млечните продукти са се утвърдили като символ за надеждно качество на българския пазар и въпреки промяната на наименованието по юридически причини, те остават действащи. Националните ни стандарти са доказали в годините ползата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, така и от потребителите. Това е потвърдено и от Европейската комисия, чрез признаване на защитените наименования за произход по спецификации, изцяло на базата на БДС стандартите.

Още нещо, което отбелязват от Института е и недостатъчния капацитет от български животни, които да произвеждат търсените количества сурово мляко за нуждите на пазара у нас.
 
В качеството си на председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев добави, че за определени суровини страната ни може да поеме нужния капацитет, като овче, козе и биволско мляко. Българското производство изцяло задоволява българското потребление. За кравето мляко обаче е нужно да се направи междусекторна среща. 

И докато на пазара вече можем да избираме дали да пазаруваме бяло саламурено сирене по БДС или такова със знак ЗНП, спрямо нашите предпочитания за марка и произход, то по думите на Симеон Караколев разлика в цената не би трябвало да има. Остава въпроса как да разпознаваме кой продукт е изцяло български и кой е с вносно съдържание.

Продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство, подчертават и от Българския институт по стандартизация. 

Чуйте повече в рапортажа на Надежда Герова в звуковия файл.