Нужна ли ни е памет за комунистическото минало?

Защо ни е памет за комунистическото минало днес? Този въпрос е на фокус в разговора с Мария Чакърова и проф. Момчил Методиев от фондация "Аденауер", които в контекста на темата споделиха гледните и точки от събитията, случили се в страната през последните дни, включително подадената оставка на кабинета "Желязков"

"Особено когато се говори за комунизма, в България са широко разпространени едни конспиративни теории – как едва ли не някой е знаел предварително как ще се развие всичко след 10 ноември 1989 година в един предварително зададен сценарий.

Един от косвените резултати от подобна конспиративна теория е, че тя винаги подценява гражданската енергия. Това, което мога да кажа, с препращане към днешния ден, е, че когато гражданската енергия я има, тя не може да бъде спряна.

Винаги съм твърдял, че България е там, където се намира днес, в Европейския съюз, на прага да приеме еврото, именно благодарение на гражданската енергия на много хора, които в ключови и критични моменти от нейната история са задавали посоката на развитието й, въпреки желанието на други хора да я отклонят от тази посока", отбеляза Момчил Методиев.

"Протестите винаги са символ на едно функциониращо гражданско общество, в миналото те бяха символът на Прехода, когато говорим за комунистическото минало, което имаше тези протести", добави Мария Чакърова.

Младите хора днес нямат рефлекс към комунистическото минало, но неговите призраци са все още в сградите, които го символизират. Една от тези сгради е бившият Партиен дом, който беше дом на тоталитарната власт преди, в наши дни, новата власт също се помещава там.

"Преместването на Парламента от истинската сграда на Народното събрание в тази, която бе известна на поколения като Партиен дом, поне за мен е символен проблем.

Мога в известен смисъл да се съглася, че това трябва да бъде сградата на Народното събрание, но трябва да бъде разказана историята й, трябва да има снимка как хеликоптера вдига петолъчката, за да се предаде цялото въодушевление, което обществото изпитваше в този момент, защото иначе тези сгради стоят извън своя контекст и могат да бъдат интерпретирани по най-различен начин, а те имат собствена история", коментира Момчил Методиев.

Според Мария Чакърова по темата за комунистическото минало младите хора проявяват голям интерес.

"Един от последните проекти, една книга която издадохме - "България и комунизма" се радваше на голям интерес при представянето й и то точно от млади хора, което за мен беше учудващо, тъй като през годините не сме го наблюдавали толкова изявен", посочи тя.

"Често се твърди как младите хора не се интересуват от този период. Но тук има един голям проблем – начинът, по който се презентира историята на България, винаги минава през някакви политически промени – сменя се правителство, президент, а в комунистическа България през 70-те и 80-те години от тази гледна точка – нищо не се случва. Какво точно преподаваме? Всъщност, случват се много неща, но зависи как точно ги разказваме. Младите хора може и да нямат конкретна представа за комунизма, но със сигурност това, което знае всеки един от тях, е, че те имат свободата да пътуват, за разлика от техните родители, тоест, че някой не е давал свобода на родителите им да пътуват. Смятам, че това знание е в основата на всичко останало", подчерта Методиев.

Какви паралели могат да се направят между комунистическото минало и настоящето в контекста на протестите срещу управлението и тези спрямо конкретни тенденции и понятия, за дефицитите, които имаме, свързани със знанието за комунизма, от една страна в бита, от друга в липсата на институции, които да разказват и от трета страна в образованието – тези и още важни аспекти – в разговора на Даниел Ненчев.