Автор:
Александра Илиева
събота 13 декември 2025 11:00
събота, 13 декември 2025, 11:00
д-р Ерика МакАлистър
СНИМКА: радио София
Размер на шрифта
Защо без мухите няма шоколад и още куп суперсили на насекомите – интервю с д-р Ерика МакАлистър, която ни разказва как една досадна мушичка всъщност опрашва какаото (тоест: без нея – без шоколад), до мухите като невидими еко-работници и лабораторни звезди, които ни помагат да разбираме гените си. Плюс най-яката част: личинките като „малки медици“ и идеи за технологии, копирани от насекомите – доказателство, че природата е най-добрият инженер.
Д-р Ерика МакАлистър, ентомолог в Природонаучния музей в Лондон, където работи в секцията „Diptera and Siphonaptera“. Завършила е Приложна биология на околната среда в Университета в Манчестър, а докторантурата си защитава в областта на екологичната ентомология във влажни зони в Университета в Рохамптън, Лондон. Научният ѝ път включва работа в института за Наземна биология в Манчестър, изследвания върху колонии мравки в Южноавстралийската пустош към Университета в Аделаида, както и проекти върху различни групи мухи по цял свят – от комари в Англия до паразитиращи върху прилепи видове в Доминикана. Тя е председател на Форума на диптеристите към Британското ентомологично дружество.
Освен активната си изследователска работа, Ерика е страстен популяризатор на науката. Често участва в телевизионни и радио програми, както и в подкасти, а лекциите ѝ са неизменна част от научни фестивали, международни събития и панаири. Автор е на научнопопулярните книги The Secret Life of Flies (2016), получила международно признание, The Inside Out of Flies (2020), както и Metamorphosis: How Insects Are Changing Our World (2024) които представят на широката публика изумителния свят на мухите.
[Водещ] Днес на гости ни е д-р Ерика Макалистър – главен куратор на мухите и бълхите в Природонаучния музей в Лондон. Ерика, добре дошла!
[Ерика] Само да кажа – тук звуча страхотно. По принцип не мога да се слушам и това много ме дразни, но сега съм… уу, здравей!
[Водещ] Значи сме готови за ефир. Ерика, ти си прекарала кариерата си около създания, които повечето хора като мен биха прогонили с едно махване на ръката. Съдиш ли ни за това, бъди откровена?
[Ерика] Казано честно… да. Съдя ви. И даже не само вас – понякога съдя и хора, които УЖ обичат насекоми. Стоим си, говорим си, и в един момент някой разсеяно замахва да ги прогони. А аз си мисля: аз не влизам у вас и не размахвам ръце да изгоня кучето ви, нали? Просто сме решили, че към тези животни не сме длъжни да проявяваме никакво уважение. Гоним ги и приключваме темата.
[Водещ] И какво правиш тогава? Започваш да обясняваш защо НЕ трябва да правим така?
[Ерика]О,
определено съжалявам човека, който остане насаме с мен. Ако останеш до мен повече от
две минути, да – ще започна да обяснявам. И то от самото начало.
Първо: това е живо същество. Диша, реагира, оцелява, има си роля.
А ние не мислим за насекомите – и особено за мухите – като за животни. Те са в
отделна категория: тези не се броят.
Онзи ден в музея едно малко дете ми каза: най-хубавото при насекомите е, че ако ме дразнят, мога просто да ги убия. И аз буквално замръзнах. Защото няма да чуеш такова изречение за котка, за птица, за заек. Но за насекомите – нормално. Сякаш сме си дали морално разрешение. Но ако направим една крачка назад и погледнем голямата картина – 80% от живите същества на земята са насекоми, които правят невероятни неща.
[Водещ] Добре, но защо да ги уважаваме? Какво толкова правят мухите?
[Ерика] Много повече, отколкото ни се иска да признаем.
Мухите са огромна част от живота на планетата. Огромна. И са навсякъде. Дори това, че една муха е влязла в дома ти, е интересен факт – това е диво животно, което се е озовало в нашата домашнасреда. Лети си, ориентира се, оцелява… и да, понякога каца на неща, от което ни става гадно.
Но ако излезеш навън – в градината – мухите са оригиналните хипстъри. Те рециклират органична материя. Много си падат също по органична храна – затова я опрашват. Преобразуват енергия. Държат екосистемите да работят. Това са невидимите работници на природата.
И ето нещо, което винаги кара хората да наострят уши: има една дребна мушичка, която всички мразят без изключение, защото хапе доста неприятно – но тя опрашва какаото. Което означава… ако я няма, няма какао. И съответно няма шоколад.
Аз мразя шоколада, но определено бих запазила мухите...
[Водещ]Като човек, който е учил приложна екологична биология и после е посветил докторантурата си на екологията на влажните зони? Имаше ли момент, в който си каза: „Да! Кал, насекоми — това ще правя до края на живота си“?
[Ерика] Ами… като малка дори не знаех, че можеш да станеш „това“ като пораснеш. Никой не ти казва: „Знаеш ли, можеш да обикаляш планетата и да гледаш мухи.“ Аз бях: „Сериозно ли?!“ Но просто продължих да правя това, което обичам и имах късмета да се запозная с изключително вдъхновяващи хора по пътя си, които разкриха този необятен свят пред мен. В един момент осъзнах, че няма връщане назад – започваш да виждаш света различна светлина, много по-красив, много по-жив, когато започнеш да свързваш всички тези различни парчета.
Така се озовах в Природонаучния музей в Лондон. Тогава нямах идея, че зад кулисите има стотици хора като мен. Стотици нърдове. Отваряш една врата и изведнъж… ние имаме колекция от 36 милиона насекоми. МИЛИОНА. Общо експонатите са 80 милиона, но насекомите — 36 милиона, плюс-минус…10 милиона. Не знам. Можеш да ги преброиш, ако искаш:D
И в този момент си казах: „Да. Това е моето нещо.“
[Водещ]Ерика, работила си с мравки в Австралия, с комари в Англия, с прилепни мухи в Доминика. Имаш ли любим вид? И колко е общият брой на всички видове всъщност?
[Ерика]Това е като да трябва да избираш между децата си — не ти е позволено, нали.Та и аз така: не мога, защото ако една муха разбере, че съм предпочела друга… ще стане катастрофа!
Описаните видове мухи до момента са около 185 000, но има още много.
Та като ме питаш „коя ти е любимата“, и аз съм: „Тази, о, ама има и този вид! О, и онзи!“ Но наскоро бях в Южна Африка и честно казано имам слабост към„пчелната муха“. Всички, които ни слушат - трябва да потърсите как изглеждат „bee flies“.
Има един род в Южна Африка — изглеждат като онези старомодни пухчета за пудра. Представи си такова, но с шест крака и едно мъничко носле. Точно така изглеждат! Като малки пухкави топчета. И просто искам да са с размер на котка. Представи си — всички щяхме да имаме домашни мухи!
Страхотни са. И са много важни опрашители. Опрашват растенията ни, а после помагат и срещу вредителите.
[Водещ] Но насекомите имат и страшна страна. И докато научаваш за ползите им, вероятно разбираш, че са по-страшни, отколкото си мислим. Това влияе ли ти? Спира ли те да обикаляш света и да ги изучаваш?
[Ерика] Аз съм изучавала комари по целия свят. Комарите имат ужасна репутация — и разбирам защо — но те сами по себе си не са убийците.Те са вектори. Те пренасят. Те са посредникът. Като хората с COVID. Ние не говорихме за хората, които застрашаваха един друг по време на пандемията — говорихме за COVID.
Така е и с комарите. Мислим как да контролираме популацията— но истинският фокус трябва да е върху маларията и подобни заболявания.
Комарите не ме харесват. Мисля, че ме подушват и си казват — „оо не, оставете я на мира.“
Хората си казват: „има лоша страна на мухите“, но има и лоша страна на лъвовете — те също убиват хора. Нали? Има много неща, които са опасни.
Предпочитам да видя в хола си муха, отколкото лъв. Просто казвам…все пак шансът да оцелея срещу мухата е по-голям, отколкото срещу лъва.
[Водещ] А при комарите — има ли значение каква е кръвната ти група, за това дали ги привличаш или не?
[Ерика] Има много фактори, но да — кръвната група е важна. Но на първо място е генетика. Ако ги привличаш — обвинявай родителите си. Вината е тяхна. Но кръвната група също е важни. Ти знаеш ли си кръвната група?
[Водещ] Да — 0 отрицателна.
[Ерика]О, ок, нулевата е най-древната кръвна група. Комарите я обожават!
[Водещ]Хмм, мен не ме харесват изобщо.
[Ерика] Тогава благодари на родителите си, защото нулевата е тази, която са се научили да надушват по-добре. Аз съм „новата“ — Б група. Но има и друго: зависи дали си пил бира например. Комарите харесват хора, които пият бира.Зависи дали си бременна — защото телесната температура е леко различна, по-висока. Има различни фактори. Затоватрябва да намериш човека, който е най-„апетитен“ за тях, и просто да стоиш близо до него.:D
[Водещ] Това направих с мъжа ми.
[Ерика] Ето, това е супер. Просто го давай под наем. Особено по време на семейни пикници — давай го под наем и всичко ще е наред!
[Водещ] Когато чуем за откриване на нов вид, почти винаги е насекомо. Защо? И еволюират ли по-бързо от нас и от другите видове?
[Ерика] Да. Основната причина е, че насекомите сменят поколенията много
бързо. При някои мухи за седмици имаш ново поколение. А всяко ново поколение
носи шанс за малки промени. Ако една промяна помага да оцелеят, тя остава. И
това ускорява адаптацията страшно много.
При нас поколение се сменя за десетилетия. При тях – в рамките на сезона.
[Водещ] Ти спомена и дрозофилата – една муха, която всички познаваме, зная, че често я използвате като обект в лабораториите като говорим за еволюция…
[Ерика] Да. Дрозофила меланогастер е моделният организъм. Гледаме генома на тази муха, а после — човешкия. Използваме я повече от сто години в лаборатории, за да разбираме себе си — наследствени заболявания и всякакви такива неща.
Използваме я, защото е генетично доста близка до нас по компоненти, но и защото обича да се размножава. И то много по-бързо от нас.
Представи си човешките поколения в десетилетия… А при малките мухи — месец по-късно: бум-тряс, ново поколение!
А при всяко ново поколение има мъничка мутация. Това им позволява да се адаптират.И постепенно, постепенно… се формират нови видове.
Затова почти всеки нов открит вид, за който чуваме е насекомо. Ние хората сме доста скучнипо толкова много начини.
[Водещ] Еволюираме толкова бавно…
[Ерика] Знам! И просто не се адаптираме добре. Ние сме… общо взето доста безполезни като вид.:D
Не и насекомите! Събирала съм мухи от върхове на планини. Събирала съм ги от дъното на пещери. Знаем, че живеят и в морето.
[Водещ] В морето?!
[Ерика] Да! Има невероятни мухи, които живеят там.
Мухите са били първите животни, които изпратихме в Космоса! През 1947 г. — и хоп, нагоре. Те са навсякъде. Невероятни са!
[Водещ] Когато говорим за човека, често празнуваме технологичните революции и т.н. Но ние не ставаме ли просто по-добри в копирането на природата? Чух те да говориш за нещо, което сме копирали от начина, по който мухите чуват — и че работи по-добре от всичко, което сме измислили досега.
[Ерика] Мухите и другите насекоми са тук от милиони години. Милиони! И са прекарали това време да се приспособяват постепенно към средата.
Едно от нещата, които имат са усилватели в „рамото“ си. Колко шантаво-яко е това?!Три милиметра муха, а чува неща от огромни разстояния. И ти си казваш: „Чакай малко — трябва да се учим от природата.“
Имаш системи за усилване, имаш пневматични чукове, имаме сгради, вдъхновени от насекоми… И любимото ми напоследък са личинките. Обожавам личинки.
В здравната система се използват, за да изяждат мъртвата тъкан, като отделят ензими, които подпомагат тъканта да се възстановява.Те са малки медици.
Но нещо по-любопитно.Помисли къде най-често си виждал личинки: обикновено в доста гадни места.И те трябва да измислят как да оцелеят там. Не могат да се разболяват. Но как го правят?
И когато разгледаме повърхността на личинката виждаме, че е с куп малки релефни „пъпчици“, които не позволява на бактериите да се захванат. И си казваме „Чакай малко — нека обвием таблетките със структура, подобна на тази на личинките.“
И така можем да ги държим в горещи, студени и „лоши“ условия и те няма да се разпадат толкова бързо. Няма да ни трябва толкова опаковка. Няма да трябва да ги държим постоянно във фризери.Представи си как се е отразило това на медицината!
[Водещ] Мислиш ли, че новите видове насекоми, които откриваме, и начинът им на еволюция може да ни подскаже как да живеем по-добре в свят, който се променя постоянно?
[Ерика] Интересно е — не си първият човек тази седмица, който ме пита това.
И мисля, че това е много валидно: ние се виждаме като отделни от природата. А всъщност трябва да се свържем обратно с нея.
Тоест — когато мухите летят из дома ни… те не разбират „собственост“, не разпознават дома като „къща“. Това може да ни отучи от това: „Мое е, мое е!“
А да си кажем: „Чакай — животът ни е кратък.“ Животът на мухите е още по-кратък. Нека отделяме време просто да си почиваме, да се вдъхновяваме от една муха… и да ядем през повечето време. Това ще е чудесно.
Без войни — само вкусна храна Колко хубаво звучи!
По публикацията работи: Людмил Фотев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!