Българите губят над 6 от годините си в добро здраве поради употребата на алкохол

По данни на Световната здравна организация (СЗО) България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и света.

Статистиката сочи, че през 2022 г. в България средната консумация на човек от населението над 15 години, измерено в еквивалент на чист алкохол, е 11,2 литра годишно.

От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на виното, 5,1 - напитки с висок алкохолен процент, и 0,2 са друг вид алкохол.

Докато за доста хора това е нещо нормално и даже повод за гордост, за съжаление, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са често игнорирани и пренебрегвани.

На пръв поглед числата на годишното алкохолно потребление нe звучат особено притеснителни, само че употребата в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой напитки.

За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени напитки се равняват на 188 стандартни бирени бутилки от 500 мл с 5% съдържание на алкохол. 
При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл с 12% алкохолно съдържание.
И накрая -  5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно съдържание се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки с обем 700 мл. и 40% алкохолно съдържание.

Това ниво на потребление в България води до притеснителни ефекти.

На първо място, количеството консумиран алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест по данни на СЗО за 2019 година за населението над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за жените - 2,7. Този индикатор измерва броят загубени години в добро здраве,  поради преживяно заболяване или преждевременна смърт. Това означава, че българите губят средно над 6 години в добро здраве поради употребата на алкохол.

В допълнение към тази статистика възрастово коригираният брой на смъртни случаи на 100 000 човека за 2019 г. поради употребата на алкохол е 38,9, като при мъжете отново е по-висок (70,3), отколкото при жените  (13). Коефициентът на смъртност на 100 000 човека от населението над 15-годишна възраст от рак поради консумацията на алкохол е 10,7-  18,9 при мъжете и 4,3 при жените.

Смъртността от чернодробна цироза е 15,7 -  27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни катастрофи процентът е 4,1 при общото население, 6,8 при мъжете, и 1,4 при жените. Статистика, която очаквано потвърждава, че вредите от прекомерната употреба на алкохол се понасят в значително по-висока степен от мъжете.  

Важно е също да се отбележи, че проблемът засяга всички възрасти. По данни на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и друга наркотици (ESPAD), повече от 40% от българските ученици през 2024 г. са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години.

Освен това близо 25% от учениците са изпивали поне по една алкохолна напитка в повече от 10 случая през 2024 година, а над 25% - в 3 до 9 случая. Над 73% от тях смятат, че би било лесно да се сдобият с бира, при виното този дял надхвърля 62%, а при дестилирания алкохол е над 56%.

Това показва, че контролът над покупката на алкохолни напитки от непълнолетни не е ефективен, въпреки изричната забрана в закона.

В предаването "Ритъмът на столицата" разговаряме  с Радостин Дяков от Института по пазарна икономика (ИПИ), анализирал данните на СЗО по темата.

Той посочи още статистика и аргументи – дали България е в рисковата група, както и своята гледна точка за това, какви мерки следва да бъдат предприети, за да се намали този проблем.

Според Дяков, трябва да се говори за този проблем, тъй като в момента не се осъзнава неговото съществуване.

"Да не се самозалъгваме, да се знаят болестите, които следват от прекомерната употреба на алкохол. Защото по данни на СЗО, нито едно количество алкохол не е безопасно", позова се той.

Чуйте разговора на Мария Илиева.