"Числови" софийски улици ще носят имена на достойни българи

Нови 11 улици с цифрови имена в район "Люлин" бяха именувани на видни българи учени, инженери, ротарианци и общественици, съобщи в своя фейсбук профил проф. Вили Лилков, общински съветник от "Синя София".

Това са:

• Инж. Георги Атанасов (ул. 108) – индустриалец и дарител, един от основателите и директор на дружество "Гранитоид", на дружество "Орион" за използване на рилските води за производство на електроенергия и дружество "Пирин" за добив на въглища. Започва разработването на рудните богатства на Родопите, построява въжена линия с дължина 43 км, флотационна фабрика и др. Започва разработването на Маришкия въглищен басеин и ръководи изграждането на циментова фабрика "Вулкан". Арестуван след преврата на 9 септември 1944 г. и умира "неочаквано" на 2 май 1945 г. при неизяснени обстоятелства.
  
• Проф. Любен Божков (ул. 113) – председател на Българското географско дружество, член на Нешънъл Джеографик в САЩ, носител на Големия кръст на Почетния легион, главен директор в дирекция "Железници и пристанища" и директор на Дирекция "Природни богатства", преподавател в Държавната политехника, един от първите внедрили стоманобетонните конструкции у нас, участник в изграждането на подбалканската ж.п. линия и на линията Саранбей-Добринище.
• Проф. Стефан Ватев (ул. 102) – ръководи катедра "Детски болести" в Медицинския факултет, директор на Дирекция "Народно здраве", председател на Върховния медицински съвет, основоположник на клиничната социална педиатрия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и на Съюза за закрила на децата в България.
• Инж. Цвятко Кадийски (ул. 116) – въвежда напояването чрез дъждуване в България и изгражда първите инсталации за оросително напояване у нас. Проектира и изпълнява десетки напоителни помпени станции и над 20 дълбочинни помпени водоснабдителни станции в Добруджа. В годините на окупацията на Чехия и Моравия през фирмата му преминава канал за прехвърляне на застрашени евреи и участници в чешката съпротива от Протектората до безопасни места. Щедър меценат на художници и писатели. Подкрепя финансово образованието на децата от поробена Добруджа.
• Инж. Генчо Стайнов (ул. 104) – воювал при обсадата на Одринската крепост, проектира и ръководи построяването на ВЕЦ Енина (първата изцяло българска електроцентрала, която работи и до днес), електрифицира Казанлък. Разширява текстилната фабрика "Братя Стайнови", където за работниците осигурява безплатен стол, общежития, парк, басейн , амбулатория и пр. Създава метод за стрелба по самолети (патентован в САЩ), апарати за метеорологични изследвания. Прави проучвания на валежите в България и изследване на поречията на реките Тунджа и Арда с оглед на използването на хидроенергийните им ресурси. Щедър меценат (самият той е надарен художник и фотограф), подпомага творчеството на Дечко Узунов, Иван Лазаров, Константин Щъркелов и др.
• Проф. Алекси Квартирников (ул. 214), ротарианец, участвал в проектирането на сградите на БНБ, Народната библиотека и на сградата на Съдебната палата в София, кмет на София през 1944–1945 г., основател на катедра "Строителна механика" и неин пръв ръководител (1950–1961), ректор на Държавната политехника и ректор на Инженерно-строителния институт (ИСИ).
• Проф. Аркадий Стоянов (ул. 209) – воювал на фронта на Първата световна война, завършил висше образование във Франция и специализирал в Швейцария, ръководи катедрата по механика във Висшето техническо училище в София.
  
• Проф. Пейчо Поппетров (ул. 221) – инициатор за създаване на Висше техническо училище в България, един от пионерите на пътното дело и мостовото строителство в България. Проектирал повече от 20 моста, много обществени сгради и частни жилища, основател и ръководител на катедрите "Статика на строителните конструкции и мостове" и "Масивни конструкции", консултант на "Моста на дружбата" и на много ж.п. и шосейни мостове, изявен деец на БИАД. Един от основателите и член на първия УС на Съюза на научните работници в България и на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, почетен член на Международната асоциация по високо строителство.
• Проф. Васил Пеевски (ул. 220) – заслужил деятел на науката, почетен член на Международната федерация на геодезистите, ректор на Държавната политехника, три пъти зам.-ректор и два пъти декан на Строителния факултет, декан на Геодезическия факултет, председател на Централния съвет на НТС в България. Създател на списание "Геодезия, картография и земеустройство" и негов главен редактор до 1990 г.
• Проф. Тошко Петров (ул. 218) – участник във войните за национално обединение, като завеждащ санитарната част на Пета армия. За борбата срещу холерата в армията е награден с орден „За военна заслуга“. Инициатор за създаването и дългогодишен началник на Хигиенния институт в София, работи по разкриването на нови болници и опазване на хората от остри заразни заболявания. Основател на Катедрата по хигиена и бактериология при Медицинския факултет. Декан на факултета, член на БАН – председател на природоматематичния клон на академията. Основоположник на научната хигиена у нас и на Микробиологичното дружество. Член на Върховния медицински съвет. Член на Постоянния международен комитет по професионални болести, на Дружеството за обществена и социална хигиена в Париж и Международния научен съвет по земеделие в Рим. През 1930 г. въвежда ваксинация с "БЦЖ" при новородени срещу туберкулоза.
• Проф. Тодор Радославов (ул. 219) – един от най-добрите български специалисти по водите, доктор от Берлинската политехника, професор и ръководител на катедрите по „Водно строителство“, "Използване на водната енергия" и "Използване на водната енергия и хидрология" в Държавната политехника и в Инженерно-строителния институт, проучил и проектирал десетки обекти в България.
  

Днес Столичния общински съвет (СОС) разглежда и два доклада, чиито (съ)вносител е проф. Лилков. Те се отнасят за преименуване на улици с цифрови имена в район "Слатина" с имената "Анастасия Тошева", "Полковник Борис Колчев" и "Братя Дипчеви" и в район "Искър" на имената на български дипломати, спасители на евреи през времето на Втората световна война – с имената "Боян Атанасов", "Любен Златаров", "Хенри Левенсон", "Никола Пенев" и "Никола Ванчев".