Хора, които не крещят, които не се заявяват.

Фотографска изложба „Тихите герои на всекидневието“: авторът Георги Алексиев избира да снима своите модели в средата, където професията им диша. Така мястото се превръща в съавтор на портрета. Човекът, съчетан с естественото му пространството, се превръщат в две половини на една обща история:

"Тихите герои са навсякъде. Остават незабелязани. В изложбата включих само 16 от тях. Отвори се възможност изложбата да бъде продължена. Едно от най-интересните места, където снимах, беше спешното отделение на ВМА.

Селекцията я направих отдавна, хората ги познавам, исках да разкажа тяхната история. Това не са хора, които крещят, които се заявяват. Беше много трудно да подбера само 16, но това е само едно добро начало.

Всеки портрет върви с историята на човека от него. Да синтезирам историята му ми отне немалко време. Един от героите ми, той почина наскоро на 90 г. и ми помогна да се развия като личност."

Още от историите на неговите герои и защо портретният жанр е сред най-специалните във фотографията - в звуковия файл: