Гласовете на 2025-та в "Радиокафе"

В края на годината, когато всеки си прави равносметка на отминалата година, е време и ние да направим един кратък обзор на гостуванията на артисти и културни дейци, с кратки откъси от ефира в предаването “Радиокафе”.

Още в началото на годината философът и журналист Тони Николов представи книгата си "Потулена София", с историите на хора, със заличени съдби. Това е четвърта книга от поредица, сред които са книгите "Спомнена София“ (2021), "Бленувана София“ (2022) и "Незабравена София“ (2023).

"Жанрът е един разхождащ се човек из един много стар град, с много пластове, със задните си дворове, с все още съществуващите къщи. Този човек се опитва през собствената си памет, през разговори, някои от които е чул в детството, да възкреси нещо, част от духа на онова, което го няма. Тази книга е ориентирана повече към хора, които са вървели по тези улици“, каза Николов.

Хора, които са вложили много, защото София изглежда по един начин след Освобождението – едно малко позанемарено градче, макар с много древна история. За съжаление и днес продължаваме да унищожаваме наследството на хората и да изтриваме паметта, а те са вложили много. Хора, които ме срещат по улиците, казват, че и те свикват да се спират, вдигат поглед нагоре и си давам сметка, че ние ходим по улиците, по които други хора са пристъпвали преди нас и нашите стъпки отекват с техните стъпки", сподели Тони Николов.

В началото на март гост в предаването беше режисьорът Светослав Овчаров, който представи филма си “Залог”. Тогава той каза, че е случайно, че тези персонажи се събират в един игрален филм. “Много време мина откакто написах сценария. Това е характерно за един сценарий, докато той стигне до публиката, но този е рекордьор, защото е написан през 1991 година.

Минали са 34 години оттогава. Ако в 1991 година ние все още не знаехме какво се случва и какво да очакваме, сега пък сме вече богати със знанието какво се случи, а от друга страна, често се плаша, от това че нищо не се променя в отношението ни към големите играчи в света. Геополитическата орбита, в която се върти България е същата, страховете ни са същите, обществото ни продължава да е разделено по теми, по които отдавна трябваше да има съгласие.

Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния небосклон, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е необходимо на обществото ни. Ние трябва да познаваме себе си като народ. Загърбването на миналото ни лишава от бъдеще“, каза тогава Светослав Овчаров.

В началото на февруари беше премиерата на филма “Стадото” на режисьора Милко Лазаров, който той представи в “Радиокафе.

Това, което го вдъхновява за създаването на филма е "добрата стара битка между доброто и злото. Достатъчно е ние нищо да не правим, за да може злото да напомпа мускули.
Това ме е вълнувало, това ме е водило във всичките ми филми. Такива теми ме замислят от дете. Невидимото винаги ме е привличало повече от видимото. Тук, в "Стадото" се опитах да бъда по-рационален", казва той.

В края на февруари гост в предаването беше и актьорът Мариус Донкин, който в театъра е изиграл десетки роли в класически пиеси на Шекспир, Бомарше, Бърнард Шоу, Питър Шафър, Гогол, Димитър Димов и др. В киното и телевизията е играл “от цар до вестникар” и може би затова казва: “Не мечтая за никаква роля в конкретика. Аз съм бил такъв и през целия си живот и съм се преборвал, и съм очаквал неочакваното, което винаги е било по-интересно за мен. Важното е било аз да бъда готов, когато се срещна с неочакваното.

Да престъпиш с отговорността на това, което ще правиш. Да бъдеш готов и ти, като духовна и физическа сила и състояние. Има много проекти, които стоят пред мен, които избуяха в един момент, в който изпада човек след над 50 години в Националния театър и изобщо в българския театър. Това е един прекрасен период в момента, все още горе-долу се чувствам здрав обаче аз мога в момента да правя това и да работя това, което искам, с когото искам, с когото искам и както искам”, казва той.

Българското участие на 62-рия Международен панаир на детската книга в Болоня, състоял се от 31.03. до 3.04. 25 г. беше поводът за участието на Капка Кънева в “Радиокафе”. "Върнахме се уморени, но заредени и въодушевени", каза Капка Кънева, художник-илюстратор и преподавател, участник в събитието.

"За мен това беше най-хубавият български щанд, на който работата ми е била представяна. Изключително съм удовлетворена и признателна на кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова за това второ чудо, което сътвориха. Усещането, че страната ти е представяна на такъв форум на световно ниво, не може да не изпитваш гордост, което е много рядко явление за нашата гилдия", каза още Капка Кънева.
     

Фотографската изложба "На тяхно място" на актьора Владимир Карамазов бе поводът за гостуването му в “Радиокафе”. В 81 фотографии той е заснел осъдени на лишаване от свобода лица, които изтърпяват зад решетките на затвора в Белене една от най-тежките присъди - доживотен затвор без право на помилване.

Владимир Карамазов споделя някои от личните истории на тези хора, показва моменти от ежедневието им като успява да пренесе зрителите в атмосферата на едно различно човешко съществуване.

"Когато влязох в Академията, едно от нещата, на които ни учат там, е да наблюдаваме и да отправяме вниманието си към хора, които са интересни личности, които имат история и които са рошавите гарги на нашето общество. Да ги наблюдаваме и след това да се опитваме да ги пресъздаваме в ролите си. Това продължи дълго време и като си малък, съзнанието ти започва да работи натам. Винаги съм искал да видя какво е в един затвор, какво се случва там, какви са хората вътре, как говорят, как гледат“, казва актьорът.

Признава, че когато започва да снима през 2019 г., си дава време да напредне във фотографията. Когато това се случва, знае, че именно животът на хората в затвора ще бъде първият голям проект, който ще реализира.

Спектакълът спектакъла "Метаморфози" по Овидий бе поводът за срещата на актьора Калин Врачански с Гергана Пейкова в “Радиокафе”.

"Адаптацията на "Метаморфози“ успява да осъвремени, да предаде тези метаморфози на малко по-разбираем език, с препратки към настоящето, към нашия живот“, посочва Врачански, на когото са поверени три роли в пиесата. Представлението е изключително мащабно, с каскади и въздушна акробатика.

"Когато четеш "Метаморфози“ на Овидий, виждаш как хората се превръщат в птици, животни и по някакъв начин това трябваше да бъде пресъздадено. Благодарение на екипа, който се занимава с каскадите, това се случи“, допълни още той.

Академията за творческо писане и арт тренинги на драматурга Яна Борисова обяви в началото на ноември 2025 г. Национален конкурс за написване на сценичен монолог – инициатива, насочена към всички, които обичат театъра, думите и изкуството на живия глас. Темата на конкурса бе "За любовта…" – споделена, несподелена, тъжна, смешна, срамна или тайна.

"Да застанеш на сцена и да изречеш всичко онова, което нямаш възможност да кажеш в реалността, е шанс, който не бива да се пропуска. Сцената, актьорите и театърът дават възможност на всички чувствителни хора, които обитават неосветената част на човечеството, да бъдат чути, разбрани и да имат шанса да променят живота на всички останали", сподели Яна Борисова, драматург и основател на Академията.

Според нея най-трудно се пише за споделената любов, защото много бързо се изчерпва. “На мен ми е много по-интересно и като драматург, и като писател да изследвам тайната страна на любовта, т.е. там, където нещата не се получават по начина, по който на нас ни се иска, което са 95% от любовните опити. Харесвам, когато се изследва територията на несподелеността, когато дори не си признал, че обичаш някого. Да дам някакви вариации на живеене, дори когато любовта не се получава”, казва тя.

Тазгодишната носителка на приза "Жена на годината" в категория "Общество" - доц. д-р Офелия Кънева представи в предаването "Радиокафе" книгата си "Моите чужди истории". Новата й книга е посветена на истината, която не можем да подминем. В нея са събрани 13 разказа по действителни случаи, избрани измежду 900 изследвани и систематизирани от автора истории.

"Всъщност съдбите са над 10 000, в които аз имам някакъв ангажимент, заедно с екипите, с които съм взаимодействала през тези години. Тези над 900 истории са класифицирани от мен като учен през последните пет години.

Систематизирани са тематично и не само, за да могат да бъдат в услуга на професионалистите и на обучаемите в хуманитарните специалности", обясни доц. Кънева. По думите й, това е материя, която липсва в нашето образование и липсва в подкрепата на нашите професионалисти. "Те нямат достъп до адекватна казуистика, която да е класифицирана и може да им бъде полезна", смята тя.

Френската писателка и член на Академия "Гонкур" Камий Лоранс пристигна в България като специален гост на Софийския международен литературен фестивал, който се проведе този месец. 

“Аз много говоря за сега, но и за миналото. Много често пиша моите книги в сегашно време и например в нашето жури за наградите “Гонкур” има дискусия между тези, които обичат историческите романи и които говорят за миналото, и тези, които обичат съвременната литература, която говори за настоящето”, казва тя.

“Все повече се интересувам от състоянието на жената, как положението на жените еволюира през последните векове и това ме отнася, както е в моя последен роман за психологическото насилие, което може да се упражнява върху жените и всички типове насилие, на които жените могат да бъдат жертва и са потърпевши”, казва Камий Лоранс.

Снимки: БНР-Радио София