Левът си тръгва, паметта остава - личен разказ за прехода към еврото

Българският лев е свидетел на цялата ни съвременна история – от Освобождението до дигиталната ера. Появява се през 1881 година, когато младата българска държава търси не просто парична единица, а знак за суверенитет.

Още от времето на Османското владичество, през XVII век по българските земи се разпространяват нидерландските льовен талери, които сред българите стават известни като “левове”, защото са сребърни монети, на които има изобразен лъв, който по-късно става прототип и за лъва, изобразен на първите гербове и знамена. 

През годините левът преживява войни, инфлации, деноминации и преходи. Видял е царе и генерали, партийни лидери и демократични промени. В портфейлите ни са минавали образите на Паисий, Ботев, Левски, Св. Иван Рилски – история, събрана в хартия и метал.

Днешният лев вече повече от четвърт век е фиксиран към еврото, първо към германската марка, после директно към общата европейска валута.
И сега, на 1 януари 2026 година, България се разделя с лева като разплащателно средство. Но дали това е просто техническа смяна на валутата, или край на една символна епоха?

Деница Георгиева е млад човек, който специално планира лично време, за да отиде до БНБ и да си купи от последните левови банкноти и монети за спомен.

Тя си дава сметка, че живее в момент, който след години ще се описва в учебниците. “Левът е нещо, с което съм израснала, а в същото време знам, че той съществува много преди мен – от 1881 година. Усетих, че искам да имам нещо реално, което да ми напомня за този преход, а не само спомен от новините”, казва тя.

По думите ѝ, банкнотите и монетите носят образи, символи, история. Те са минали през ръцете на поколения българи. “Искам след време, когато левът вече няма да се използва, да мога да ги покажа на децата и внуците си и да им разкажа защо са били важни”.

Относно прехода към еврото, тя казва, че за нея това е знак, че България затваря един дълъг исторически цикъл и влиза в нов етап. “Левът е създаден като символ на суверенитет след Освобождението, а днес преминаването към еврото е избор за принадлежност. Това е голяма промяна, но не я възприемам като загуба, а като развитие”.

Първите джобни, първите спестени пари, стотинките в портмонето дори. Левът присъства в ежедневието ни от най-ранна възраст и точно затова раздялата с него е емоционална, дори и за младите поколения.

Деница Георгиева си купува и стартов пакет от евромонети, като отново посочва, че за нея това е символично “преминаване“ от едната валута към другата. От една страна – пазя лева като минало, от друга - държа в ръцете си еврото като бъдеще. Така усещането за прехода става много по-реалистично, посочва тя.

По думите ѝ, младите хора разбират практическата страна – улесненията, пътуванията, цените. Но историческият и символният смисъл често остава на заден план. Когато обаче се заговори за историята на лева, много хора се замислят.

Относно страховете от инфлация или други икономически ефекти, Деница Георгиева казва, че има притеснения, но това не е страх, защото знае, че левът отдавна е фиксиран към еврото и че икономическият преход е подготвян от години. По-скоро е важно как ще бъде комуникиран и как ще се защити всеки един потребител.

Еврото може да е икономически плюс, но идентичността не идва от валутата, а от паметта и ценностите ни. В еврозоната влизаме с нова валута. Идентичността си остава наша отговорност и личен избор. Ако я пазим, тя няма да се изгуби, независимо с какви пари плащаме, допълва тя.

Чуйте целия разговор на Катя Василева в звуковия файл.