Критиката днес е по-скоро арт медиация

В края на 2025 г. Румена Калчева бе избрана за член на AICA International - световното обединение на критици, куратори и историци на изкуството.
“Това е международна асоциация на арт критиците, която обединява представители на 63 държави, т.е. това е световна организация, като всяка държава има национална секция, за която съответно се кандидатства и членството е индивидуално, но всички са част от това голямо обединение, което е със седалище в Париж, Франция”, коментира Румена Калчева - арт критик, организатор на изложби и културни събития.

Асоциацията обединява различни хора - кураторите са тези, които подреждат изложбите, критиците пишат за изложбите, а тези които се занимават с история на изкуството могат да бъдат и от двете страни. “Границите са доста размити в нашата професия”, казва тя. Още в самото начало Румена Калчева е наясно, че иска не да бъде куратор, а да пише за изкуство. 
Организацията се занимава основно със застъпническа дейност в сферата на изкуството като защита правата на изкуствоведите и критиците, както и борба срещу цензурата и най-вече борба за свободата на словото.
По думите ѝ, цензурата присъства много силно на всякакви нива, особено в изкуството и все още има държави, където има много сериозни проблеми със свободата на словото.
Според Румена Калчева, изминалата 2025 г. е била доста интензивна и определено има бум на културни събития в страната и в столицата. “Това е една възходяща тенденция”.

По думите ѝ, е еднакво важно и да има добри и изявени артисти, но също и обмяната на опит между артистите, както и обмен на творческия процес и това става, благодарение на финансиращите инструменти, които предоставят такава възможност и все повече се използват у нас. Такива са например програмите на Творческа Европа, които са специално за резиденции и предоставят много добри възможности. От друга страна пък българските визуални артисти се научиха как да пишат проекти.

В другите страни нещата обаче стоят по различен начин - там не се налага на артистите да си пишат сами проектите. Пример за това е Нидерландия, където са отпуснали минимална помощ, “за да се освободят от товара на физическото оцеляване и да могат да работят нормално и свободно”. Подобни програми има и в Дания.

“Истината е, че тук живеем предимно на проектен принцип и Националният фонд “Култура” играе ролята на инструмент за културни политики, а всъщност не е замислен като такъв. Не би трябвало оцеляването да е на проектен принцип”, защото така, за да оцелее един артист, трябва да адаптира своето творчество, спрямо изискванията на конкретната програма, което обаче деформира творческия процес.

Друг минус е това, че ако закъснеят програмите “се изсипват в края на годината”, реализацията им е една година и така периодът октомври - декември 2025 г. е бил толкова изпълнен със събития, че организаторите “не могат да се преборят за собствената си аудитория”.            
    През ноември 2025 г. Румена Калчева прави и първото обучение по онлайн маркетинг за художници. Това е ключово умение, “защото предоставя страшно много възможности, които е грехота да останат неизползвани”.

Това, което я радва е фактът, че са започнали да се появяват страшно много фестивали извън столицата, които са международни и събират артисти от чужбина и от регионите, където се случват тези фестивали.

“През последните години много Градски художествени галерии доста дръпнаха в своята художествена програма - Казанлък правят страхотни изложби, Добрич, където направиха пленер на хартията, Перник започва също да “разцъфва” в тази посока, Варна, където за трета година се провежда фестивалът “Буна”, Велико Търново с “Варуша - юг” - това са все фестивали, които са съвсем млади, но вече показват устойчивост. Друг положителен аспект е това, че много галерии се обръщат към най-малките с различни проекти, които ги възпитават в любов и интерес към изкуството.

Изкуствоведът посочи също, че повечето събития все пак се случват онлайн, защото в България физическият пазар на изкуството е доста условен и ограничен, защото се работи с определен брой галерии, които пък работят с определени автори.
По думите ѝ, има художници, които знаят как да определят аудторията си и да насочват потенциалните си потребители към тях.         

Едно от нещата, с които се характеризира 2025 г. е, че много от артистите са работили повече заедно отколкото поотделно. “Дори по отношение на търсенето на правата ни имаше немалко протестни акции”.

В същото време е много важно да има дългосрочна визия за развитието на изкуството, за да се върви в правилната посока.
“Има тенденция, че съвременното изкуство става все по близко до хората”, допълва тя.  

Според нея, във визуалните изкуства очакването за критика е за критика, която се е пишела и се се случвала в едни други години, с други изразни средства, а в момента критиката съществува, но е под друга форма и още не е разпозната като такава. Нея я има дори и в социалните медии. Няма как да очакваме онази критика от 80-те и 90-те години да е има и днес. Критиката днес е PR дори, търсене на аудитории”, коментира тя.     

За мен, критиката сега е по-скоро арт медиация. По-скоро нашата роля е в това да преведем изкуството на разбираем за аудиторията език.

Чуйте целия разговор на Лили Големинова в звуковия файл.

Снимка: Виолета Апостолова - Лети и Силвия Трифонова.