Цените - прозорец към ежедневието на българите през Възраждането

Как са живели нашите деди – с какви пари за пазарували, какви заплати са взимали и колко са стрували стоките през Възраждането, е темата, върху която през последните години работи историкът проф. Мартин Иванов от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Пред Радио София той разкри, че интересът му се гради около разбулване на конспиративните теории около това дали наистина те са живели по-добре.          

Проф. Мартин Иванов е специалист по българска стопанска история на XX век. За кратко е бил е министър на културата през 2014 г., както и секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 г. до 2021 г. е посланик на България във Финландия.

Преди около 6-7 години, заедно със свои колеги, се захваща с темата как са живели българите преди, премерено през цени и заплати.          

"Вече успяхме да публикуваме част от анализа, не целият, но си дадох сметка, че в компютъра ми, отлежават множество цени, които би било престъпление да си останат там. И се нагърбих с тази нелека задача да се предаде в един формат, който да е достъпен за читателите на книгата "Цени и заплати през Възраждането", обясни проф. Иванов.

Трудът обхваща периода от 1750 г. до 1887 г. Събраните в книгата дълги ценови серии позволяват с по-голяма увереност да се потърсят отговорите на важни въпроси, свързани с миналото ни през епохата на Възраждането. Проф. Иванов и колегите му разглеждат различни теми - от това заражда ли се национален пазар преди Освобождението до това какви са консумативните на българина през този период и потребителските предпочитания.          

"В нашите музеи и библиотеки се съхранява едно огромно богатство от т.нар. търговски тефтери. Много често те не са използвани или са използвани съвсем повърхностно до този момент. В тях има една предимно счетоводна, статистическа, икономическа информация, която изглежда по-скучновата. Аз обаче, реших да се заровя в тях, за да извадя цените, разбира се има и много други канали, през които можем да съберем цени, но те са необозрими за един отделен човек. Събрал съм около 50 000 цени и заплати от средата на 18 век до 1887 г. на близо 750 стоки", посочи проф. Мартин Иванов.          

Така той попада на интересна информация за цените и стоките по онова време, като например колко струва да имаш куче.          

По думите на проф. Иванов "ние сме това, което потребяваме", на това учи и студентите си. С анализите, които той прави, си дава сметка, че днес знаем много малко за вещния свят на четири-пет поколения българи назад. Той намира и ценни доказателства, че например мерните единици в различните градове са били различни. Така например, за големи количества жито в Карлово се използва различна мерна единица от тази в Пловдив.          

Появата и навлизането на нови стоки и моди е друга тема в книгата, при това не само вносни като кафето и памучното платно, например, но и автохтонни като постепенната замяна на виното с ракията или на грубата аба с относително по-финия шаяк.          

"Всъщност ракията е алкохолната напитка, която едва през Възраждането започва да си пробива по-активно път. Ако видим съотношението на налични цени на вино и на ракия, тези на ракията започват да преобладават едва към Освобождението. Преди това виното е водещо през Средновековието. Аз попаднах на много любопитна статия на колега от Босна, която свързваше налагането на сливовата ракия с климатичните промени, заради т.нар. малка ледникова епоха, която е точно през този период от време – 16,17 и първата половина на 18 век", каза проф. Мартин Иванов.          

Без съмнение, цените и заплатите представляват важен градивен материал за реконструкция на стопанските динамики. Проф. Иванов изрази надежда да издаде втори том на книгата, ако има информация и трети, който да включва още подробни данни за цените и заплатите през Възраждането.

"През Възраждането има национална парична единица в Османската империя и тя се нарича грош, който се състои от 40, а не от 100 пари и от 120 акчета. Наред с гроша, по пазари и магазини, циркулират всякакви пари. Можеш да платиш във всякакви пари, включително испански, португалски, руски, френски и др.", разкри проф. Иванов.          

Той добави, че българите приемат лева 1880 г. като това са били монети за рязане, като все още не са били пуснати банкноти в обращение.          

"Това са едни звонкови монети от полускъпоценни метали или скъпоценни, по-късно се появяват и златните монети, но в ежедневните покупки и продажби на хората, те изчисляват всичко в грошове до средата на 90-те години (на 19 век). Хоратя мислят в грошове", каза проф. Мартин Иванов и направи паралел със сегашната смяна на валутата, в която известно време българите ще продължим да мислим в левове.          

Какви трудности среща при събирането на информация за книгата, както и много любопитни аспекти от живота на българите през Възраждането, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова с проф. Мартин Иванов.

Проф. Мартин Иванов/ Снимка: Радио София