Най-приятното е да преодолееш страховете си

За да се наречеш пещерняк, трябва много опит

Като направиш карта на пещерата, значи си бил там

събота, 10 януари 2026, 09:56

Рая Лакова и Калин Христов

Рая Лакова и Калин Христов

СНИМКА: радио София

Размер на шрифта

Пещерни покемони" или младите надежди на „Под Ръбъ“ - ентусиасти под 25 години, които посвещават седмици на проучвания, картографиране и експедиции под земята. По този повод ни гостуват Рая Лакова и Калин Христов. Той се занимава с видеообработка, фотография и основно прави 3D визуализации. Тя е едно от трите момичета, на 17, 18 и 19 години, които в 2025 стигнаха -1240 м. в пещерата „Словачка яма“, Хърватия, което е своеобразен рекорд за момиче на подобна дълбочина:

"Когато бях малък, родителите ми ме водиха в пещери, видеата не се доближават до реалността. Още от малък винаги съм с камерата. Като влезеш там и ако не покажеш снимка, никой отвън няма да те разбере. Като те видят ти казват - вие сте луди" (Калин)

"Записах се в курса на 14, от 6 години се занимавам с това, първото ми нощуване бе в Хърватска, трябваха 10 часа докато стигна до -700 м."  (Рая)

"За двамата най-интересната е Колкина. Нашият клуб я изследва, на нова година също я проучвахме. Тя е изследвана досега до 25,9 км. Никъде не могат да се видят подобни гипсови кристали. Има система от подводни води - любимо ми е образуванието като застинало мляко. Колкото по-надълбоко стигаш, толкова повече стигаш до водосбора, който се излива над с.Бов.

Лятото на 2025 разекипирахме пещерата в Хърватия, трябваше да извадим всичко от дъното, бяхме в последната група. Ние, "Покемоните" помогнахме да завърши експедицията. 13 часа постоянно качване нагоре, за другите - 16 ч. Като спреш за 5 минути трепериш като висулка. Трябва да си супер внимателен, една контузия е много сериозно нещо.

За да се наречеш пещерняк, трябва много опит. Хората, с които ходим, имат много опит. Картографирането е най-важно - като направиш карта, значи си бил там. Най-приятното е да преодолееш страховете си. Висиш на някакво въже и не виждаш нищо нагоре, нито надолу - не можеш да останеш там, нямаш друг изход. Става ти интересно, знаеш, че можеш да намериш нещо, което друг не е виждал. Но колкото и странно да е, най-доброто на едно влизане е излизането."

Още за прозвището им, за пещерния курс и за тайните около пещерите, вкл. "Дяволското гърло" - в звуковия файл: