Рязко влошаване на икономическото положение в Иран доведе до протестите

Това, което наблюдаваме са масови протести в Иран. Тази ислямска власт беше установена в началота на 1979 г., но не бих казал, че това е контрареволюция срещу нея, защото вече мина твърде много време оттогава и тази ислямска власт е статуквото в Иран в момента.

Както на много места по света имаме протести срещу политическото статукво в страната. Конкретно в този случай те са предизвикани от много рязко влошаване на икономическото положение в Иран - много висока инфлация, невъзможност да се планират бъдещи бизнес дейности и дори най-елементарни търговски операции и силно обедняване на населението, казва Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

По думите му, средната заплата в Иран е около 170 евро, което е много ниско и това са основните причини за протестите. Те са спонтанни и са разпръснати на различни места в страната, нямат единен център, който да ги ръководи или някаква политическа партия, която да е изразител на интересите на протестиращите и това дава основание да се смята, че и този път режимът в Техеран ще оцелее, както това се е случвало неведнъж.

“Режимът оцелява, защото неговата вътрешнополитическа отбрана е дълбоко ешелонирана, той се опира на сериозни въоръжени сили и е толкова репресивен, че просто не допуска създаване на някакви организирани политически алтернативи вътре в Иран”, казва той. Извън Иран има политическа опозиция като сина на последния шах на Иран, който се опитва да оглави протестите, има и други групировки в изгнание, но след като не са на терен в страната не могат да обединят хората.

На фона на това властта ограничи достъпа до интернет, както и взаимодействието между различните протестиращи в различните градове. По-важното е, че няма и колебание в силите на реда, които потушават протестите, т.е. да се присъединят към протестиращите - нито полицията, нито армията, а още по-малко корпусът на стражите на ислямската революция, която е и най-страховитата опора на режима.

Относно намерението на Доналд Тръмп да се намеси в Иран, Пламен Димитров посочи, че това е новото при тези протести - ролята на външния фактор, защото за пръв път САЩ заявява, че са готови да се намесят в защита на протестиращите. Въпросът е, че не е ясно как може да стане това и как би могла да изглежда една такава намеса.

“Явно, венецуелският сценарии с пленяване и отвличане на лидера на страната няма как да проработи и няма да доведе до някакъв резултат. През юни 2025 г. САЩ вече нанесоха един военен удар срещу Иран, когато бомбардираха ядреното съоръжение Фордо, но сега не е много ясно как биха били възприети военни действия срещу Иран, защото е ясно, че няма да има някаква сухопътна операция - американски войски да стъпят в Иран. Това е много голяма държава с 90 млн. население и около 1.6 млн. кв. км територия и дали една външна военна намеса няма да сплоти режима и дори да разколебае протестиращите, ако някой друг удря тяхната страна и този някой е САЩ.

Затова по-скоро ми се струва, че ще се ограничи израело-американския тандем, който се противопоставя на Иран в рамките на някакви разузнавателни диверсионни операции, а не да се стигне до пряк военен удар, допълва Димитров.

Чуйте повече в разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.