Излезе автобиографичната книга на папа Франциск - "Надежда"

В навечерието на отминалите коледни празници през месец декември, в София бе представено дългоочаквано емблематично издание на автобиографичната книга на папа Франциск, озаглавена "Надежда".

Книгата е разказ за един живот, изцяло отдаден на вярата. Вдъхновен от искреното желание да предаде посланието на надеждата на бъдещите поколения, папа Франциск (1936 - 2025) не крие нищо от младостта си, от своите страсти, колебания и дори от провалите си.

Читателят ще открие основните цели на неговия понтификат и ценностите, съпровождащи действията му: мира, справедливостта и братството. Срещу лудостта на войната и разрушението, на които е подвластен нашият век, този "роман на един живот" е морално и духовно завещание с поразяваща сила. Преводът от италиански е дело на журналиста и публицист Тони Николов, а редактор на книгата е Димитрина Чернева.

Заедно с Тони Николов, в предаването "Радиокафе" разгърнахме страниците на тази първа автобиография на папата, издадена приживе и писана от самия него в съавторство.

"Когато за пръв път чух за тази книга и аз не повярвах, и я очаквах с нетърпение. При нас тя излезе същата година (2025), в която се появи на италиански. На италиански език излезе през месец февруари, а на български през декември. Тя е голяма работа и предизвикателство за всеки един преводач", коментира Тони Николов. Според него книгата би трябвало да разкрие истинския Хорхе Берголио.

"Аз също се питах, доколко искрен, или напълно искрен може да бъде един човек в такава книга. Видях, че той наистина е следвал жанра на изповедите на свети Августин. Това е книга за пред хората, но тя е писана и пред лицето на Бога, където, както той казва "няма какво да утаиш". В нея той разказва много неща, които не винаги го представят в добра светлина. За да бъде искрен казва: "Съжалявам, но е така".

Книгата започва с предците и историята на кораба "Принцеса Мафалда", действието се развива през 1929-1930 година. Тогава в италианския флот загиват много бежанци, когато Италия масово изпраща емигранти към двете Америки, с надеждата да намерят препитание и щастие, в годините около Първата и Втората световна война, жертвите, които остават на дъното на океана са десетки хиляди.

Самият той казва, че гледа на себе си като на бежанец, защото езикЪТ, на който е проговорил (пиемонтски) не е италиански, а е диалект. В неговия квартал в Буенос Айрес, наброяващ около 10 милиона души, е събран целият възможен световен интернационал.

Той споделя, че не може да изброи на колко езици се е говорело в рамките на една Аржентина – обединява ги испанският. В дните им има бедност, но и радост. Музиката е единственото, което ги сплотява. Имат единствено радио. И футболът, който е религия в Латинска Америка. В книгата са използван много метафори и поетичен език, разказа преводачът Тони Николов.

В увлекателния си разказ той разкри, как младият Хорхе Берголио обръща поглед към религията, нещо го кара да влезе в църква и да се изповяда, при един свещеник, болен от рак, който впоследствие става много важен за него. Паралелно с това, той има блестящо образование – философ и теолог и влиза в иезуитски орден със степен по философия, впоследствие специализация и докторат по теология. Писал е докторат и за Достоевски, който е един от любимите му писатели.

В книгата си Папа Франциск споделя и за приоритетите, които има като духовен баща, разгърнат и в две нишки – борбата срещу войната, като човек на мира гледа с внимание на тази мисия. Втората мисия е борбата с бедността, защото самият той идва от такъв континент, където е бил свещеник, изповедник дълго време, полагайки грижи за бедните. Папа Франциск насърчава промените, които се случват в света, не просто промени с технологиите, но и с нагласите на хората.

"Книгата не е просто разказ за един живот, а една много важна равносметка, един опит на другите хора, чрез този разказ да преосмислят себе си", каза още Тони Николов.

Още щрихи от споделения разказ на журналиста и преводач, чуйте в разговора на Гергана Пейкова.