Кадрите са ми в главата, дори когато спя

Фотожурналистът Евгени Димитров представя многообразието на професията си:

"Затова я избрах, винаги, като исках да се откажа, се връщах. Големите структури не са добре, пазарът е нещо непостоянно, колкото повече фрийлансъри, толкова по-гъвкава е гилдията. Цялата система взаимоотношения автори-потребители е улеснена от дигитализацията, медийният модел е фалирал - големите платформи канибализираха рекламата. В крайна сметка има хиляди нови възможности, има различни от медийните инициативи и при добра работа, човек може да се издържа. Всичко е видимо и дори млад, ако е добър, човек може да стигне по-висока позиция.

Кадрите са ми в главата, дори когато спя. Всяко нещо, което гледам, гледам кой е хубавия момент. Изживявам фенски всичко, което снимам. За мен лично двете събития, които силно ме впечатлиха са изложбата в СГХГ "Фотографията в България" със забележителни кадри на автори, на които не им знаете името. Сбор на звезди. Другото фотографско събитие бяха седемте едновременни изложби на Веселин Боришев. Хората от снимките му бяха дошли и общуваха помежду си - от сурова еротика до стена от инстаграм/фейсбук фрагменти, даващи картинка, аз заснех тайм-лапс как хора като мишки си чегъртаха в нея и изложбата намалява."

Има ли ден, в който Евгени Димитров не снима и винаги ли е бил меломан?

"Разпознавахме се помежду си ти какво слушаш. В момента не е чак толкова фокусирано. Различните поколение се идентифицират с различни неща, сегашното като че ли играе Майнкрафт. Аз харесвам музиката на живо. Вечер понякога имаш избор на поне два концерта. Преживявания, които си заслужават. Аз съм вътре в музиката без да се навирам в музикантите. Харесването на музиката е много важно, сега с два телефона и статив можеш да снимаш цял концерт, преживях даже скърцащия паркет в зала България заради концерта на Ануар Брахем там."

Обектите и кандидат-обектите на ЮНЕСКО в България му дават спокойствието да ги съпреживее:

"За пръв път се задържах много в Свещари, малко хора знаят, че кариатидите нямат всичките си пръсти, защото царят е умрял преждевременно. Не очаквах да видя толкова неща около Мадарския конник, човек трябва да пътува. Венци Благоев направи много хубава авторска музика към видеата. 

За разлика от музиката, фотографията има нужда от посредник, изключввайки цветовете, естествено. Там участникът в творческия процес е и зрителят, но и този, който е на снимката.

Протестите са задължителна част от портфолиото ми. Толкова много хора не бях снимал. Трябваша да внимавам да не ям бой, особеното на протеста бяха многото хора с дронове и започнахме да се самодисциплинираме. Винаги се снима от по-високо. Докато при снимането на спорт, важната е хазартната тръпка."

Още за сегашната изложба на Евгени Димитров и акапелата в метрото ("разменяме си преживявания с тези хора"), за проектите, по които работи - от бръмбари за НПМ до случайни попадения на пейзажи, станали корици и трябва ли да се учи ежедневно в тази професия - в звуковия файл: