Социалните мрежи изобличават нарушителите, а защо не законът?!

Сдружението за достъпна и качествена храна алармира за системен и подценяван риск за потребителите – измамите с храни, които по международни научни данни засягат между 8 и 10% от световния пазар и водят до икономически загуби до 36,8 милиарда евро годишно.

Реалният мащаб на проблема вероятно е още по-голям поради трудното откриване и недокладването на значителна част от случаите.

От организацията повече от три години правят опити за срещи и разговори, отправят и официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни Народни събрания. Засега обаче идеята за промяна в Закона за храните, която да позволи публично оповестяване на системните нарушители, така и не получава подкрепа от нито една политическа сила.

"У нас ако произнесете фалшива или недостатъчно качествена храна, експерти от Министерството на земеделието и храните и от БАБХ (агенцията по безопасност на храните) влизат в откровена битка да твърдят, че това не е така. Знаем, че регулаторните органи нямат достатъчно много служители, но в крайна сметка не виждаме някаква промяна към по-добро от техните многобройни проверки. Странно е, че ней-голям отпор срещаме от БАБХ. Но понякога оттам правят мечешка услуга на нарушителите", коментира пред БНР-Радио София инж. д-р Андрей Велчев, председател на УС на Сдружение "За достъпна и качествена храна".

Той посочи конкретни примери с хранителни продукти и видове измами.

Ядки, например, които не виреят в Европа, могат да са пакетирани, но не и произведени в Европейския съюз.

Велчев отбеляза, че това, което със закон не може да се въведе, хората го правят през социалните мрежи, описвайки случаи на измами или ниско качество на храни.

Чуйте още по темата в разговора на Данаил Конов.