Актрисата Джуди Денч разказва за своите 70 години на сцената

"Шекспир- мъжът, който плаща наема" - мемоарен разказ на 91-годишната театрална и кинозвезда Джуди Денч за 70-те й роли в шекспирови творби на британската театрална сцена: от лейди Макбет до Титания, Офелия и Клеопатра. Едно наистина впечатляващо и ценно издание, в превод на Иглика Василева, самата тя е една от най-изтъкнатите български литературни преводачки, превела над шестдесет произведения от английски език, сред които “Одисей“ на Деймс Джойс, “Александрийски квартет“ от Лоренс Дърел и други. Носителка е на Наградата на българските преводачи от 1993, 1998 и 2006 година, както и на редица други награди.

В книгата "Шекспир: Мъжът, който плаща наема", легендарната британска актриса Джуди Денч за първи път решава да разкаже за шекспировите си роли, които е играла в продължение на почти седемдесет години на лондонските сцени и други английски градове – от лейди Макбет до Титания, Офелия и Клеопатра.

Прави го в серия от приятелски разговори с актьора и режисьор Брендан О’Хей, който много интелигентно и ненатрапчиво повежда читателя през най-известните пиеси на Шекспир, за да ни разкрие тайните на актьорската игра, започвайки от самото начало - репетициите.
Чрез откровенията на Джуди Денч читателят научава за големите ѝ сценични триумфи, но и за нейните провали, както и за много други забавни истории и гафове, случили се зад кулисите.

Книгата "Шекспир: Мъжът, който плаща наема“ е изпъстрена с духовити наблюдения върху работата на различни режисьори и върху отзивите на театрални критици. Джуди Денч говори много за артистичния дух, който завладява театралната трупа при подготовката на всяко представление - как всички се сплотяват в стремежа си да поднесат на публиката най-доброто, на което са способни.

И всичко това е освежено от невероятното ѝ чувство за хумор, от нейната самоирония и откровеност, осеяно е с пикантни клюки и задкулисни игрички, много от които за пръв път си позволява да сподели тук.

От книгата научаваме много за актрисата Джуди Денч, но също толкова и за пиесите на Шекспир, които коментира, или както казва нейният колега и пръв приятел Кенет Брана – това са страниците на едно любовно писмо на Джуди Денч до Шекспир, тоест до мъжа, който плаща наема, както обичала да го нарича.

Като жанр изданието се определя като мемоарно, но преводачът Иглика Василева твърди, че не е точно така.

"Не е точно така. Това не са мемоари. Най-интересното на книгата е, че това е едно огромно интервю. За щастие правено с неин колега, който е също шекспиров актьор. Човек, който е толкова наясно с нейните шекспирови роли, че той знае какво да я пита, как да я пита и как всъщност да изкара от нея всичко най-ценно, което е преживяла в актьорския си живот, защото тя разказва главно за него. Малко споменава за семейството си, но целият й живот преминава на сцената, цели 70 години, през които какво ли не е играла. На 9 декември 2025-а година, Джуди Денч навърши 91 години“, разкри Аглика Василева.

"Ценното на книгата според мен е, че тя не е отишла при някой изтъкнат журналист или писател, да си разкаже биографията и той да я представи като роман, да подчертае провалите й, триумфите й, с някой цитат от Шекспир и да се свърши – Не. Нещата са много автентични. Включително с това, че тя докато говори, докато я разпитват, тя не става да гледа цитатите, които цитира, защото знае своите роли наизуст, всичко е в главата й и това е удивително за един 91-годишен човек. Дори Кенет Брана я пита удивено – "Ти наистина ли помниш ролите, които си играла преди двайсет години? Тя отговоря: - “Не само моите, но и репликите на всички, с които играя на сцената!“, разказва Иглика Василева.

Какво още прави уникална книгата на Джуди Денч "Шекспир: Мъжът, който плаща наема“, чуйте от разговора на Гергана Пейкова с преводача Иглика Всилева в звуковия файл.