Нивото на култура не се прави за няколко години

"Далеч, много далеч от грохота на съвременното изкуство - добре дошли в щедрия, извънвремеви и фин цвят свят на Рада Цанкова": Франсоаз Моне, главен редактор на сп.Артенсион.

Разказваме за живописта като физическо пътешествие и духовна картография - с нас е Рада Цанкова, чиито творби можем да открием в новото софийско пространство „Монумент“ и във варненската галерия „Папийон“:

"Изложбата е ретроспективна, мислена от години, но има и много нови неща. Пространството "Монумент" е една провокация. "Духът на знаците" като заглавие идва от духа - израстването в България и знаците, признанието ми във Франция. Там на всеки 5 години се дава награда на човек на изкуството от Френската Академия - в 2024 година я получих аз, мисля че съм първата българка. Преди четвърт век под същия купол получих първата си награда за рисунка, току-що бях завършила Изящни изкуства. На журито тогава им е харесало емоцията, която съм предала, а не си спомням как се е получило.

Не мога да кажа, че пътят е лесен - пъртина трудно се бие. Имам чувството, че за България се чува по по-хубав начин, имената в литературата, живопистта, скулптурата - всеки трябва сам да се докаже. Французите, колкото са затворени, толкова са отворени. Изкуството носи абсолютна свобода. Нивото на култура не се прави за няколко години. Но държа на връзката ми с България.

Всичко започна с момента на моето пътуване с баба и дядо във Франция, растях в атмосфера на уважение към френската култура. Като дете нещо ме дърпаше в тази посока, на 7-8 децата ми казваха "французойката". Това пътуване с баба се превърна в една от причините да избера Франция. Другата е една картина в нейната къща, море, тя ми отвори мечтата да рисувам. Пътуването даде идеята за Изящни изкуства. Оттам имах възможност за стаж няколко месеца по скулптура в Ломе, Того. Пясък навсякъде и много светлина и сенки, има няколко картини от там в изложбата сега.

Второто пътуване, което ме маркира, бе Непал - хоризонтът на морето не ми даваше такова пространство като от Хималаите, бях на 4500 м. и сама стигнах до 5000 м. Бях на 23, красота и чувство за щастие. Не рисувах мястото, а преживяването. Не илюстрирам пътуването, то е нова гама, палитра, мястото е провокация как мога да разглеждам по нов начин. Светлината е по-важна, това, което искам да споделя е промяната в нея, сюжетите понякога са абстрактни.

Специално за пространство „Монумент“ направих абажури и параван, мобилните книги са част от моя път, форма без начало и край, пасажи в живота - "Война и мир" и други теми, за които ще се радвам да говорим на изложбата. По-нови са сериите, по-провокативен ми е кръглият формат - той е динамичен, но и успокоява, няма диагонали. Трябва да изградиш перспективата по различен начин."

Още за пътешествията, сценографията и други елементи от изложбата, включително ролята на куратора Жоро Тошев и, разбира се, за звука на пианото (дъщеря е на Пепи Цанков, основател на "Бъндараците" и "Щурците") - в звуковия файл: