Вдъхновяващите българи в зимните олимпийски игри

"Вече 35 години спортът присъства в моя живот и страстта и вълнението не спада, дори имам чувството, че сега, когато не се състезавам, дори са по-големи", казва Теодор Йотов, бивш състезател национален по шорттрек, а сега кондиционен треньор.

Според него да си състезател е в пъти по-лесно от това да си треньор. "Не съм предполагал на какво са подложени треньорите и какво вълнение изпитват, когато гледат своите състезатели, тъй като когато твоят състезател излезе на пистата, терена, тепиха, ти ставаш зрител и колкото и да се опитваш да му помогнеш, има едно чувство на безпомощност", казва той.

Първите зимни олимпийски игри, които той помни са от 1992 г. в Албервил, когато (вече покойната) Вики Димитрова, която тогава е била на 15 г., е била един от най-големите хитове. Заедно с треньорката си Ева Панова тя прави нещо нечувано. "Вики Панова остава и до днес златният стандарт за трудолюбие, постоянство и несломима воля", казва той.

Тъй като спортната памет е много важна, а Теодор Йотов е имал шанса и щастието да наблюдава отблизо много от българските спортисти от зимните спортове, той припомни и за Явор Иванов и Христина Боянова - първите ни представители на олимпийски игри в танцовите двойки от 1984 г., а от 1988 г. Петя Гавазова, която е първата ни състезателка в индивидуалната надпревара. "Те положиха началото на олимпийското участие на българските фигуристи".

Следват 1994 г. с Цвети Абрашева и 1998 г. със София Пенкова. За съжаление от 2002, 2006 и 2010 г. в индивидуалната надпревара във фигурностата пързаляне няма нито един български участник, но тогава пък е времето на Албена Денкова и Максим Стависки, които бяха много успешни. 
По думите му, историята на българския шорттрек е наистина вдъхновяваща, ако бъде погледната отгоре и в нейната цялост. “Когато се създава българският шорттрек, тогава България кандидатства за домакинство на Олимпийски зимни игри 1994 г. Тогава ние губим само с два гласа от Лилехамер. Това беше моментът, когато България бе най-близо до домакинство на зимни олимпийски игри.

Като кандидат тогава, естествено, България желаеше да бъде представена във възможно най-много спортове и шорттрекът беше един от най-новите спортове, в които имаше възможност и условия, защото не е необходима голямата ледена зала за кънки бягане (една писта за кънки бягане е 400 м. и цялото съоръжение е по-голямо дори от стадион "Васил Левски").  

"Трябва да отбележим, че по това време ние имахме изключително силни спортисти не само в шорттрека. Нека си припомним и биатлона. Изобщо, цялата спортна атмосфера тогава, характерите, които се състезаваха в лицето на спортистите Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина. Според мен, самата генерация спортисти тогава беше много силна първо, като личности и след това, като спортисти”, казва той и припомня, че тогава, през 1998 г. Екатерина Дафовска става олимпийска шампионка, а Павлина Филипова за две десети изпуска бронзовия медал.
След участието на Евгения Раданова в Лилехамер се появяват и първите индикации, че този отбор пробива и през 1996 г. тя става трета на супер финала на световното първенство на 3000 м., а през 1998 г. идват и първите медали, които обаче са спечелени от Христина Вутева (два бронза) и става трета в многобоя.
"Тъй като тогава нямаше класиране само на отделни дисциплини, а имаше многобой и беше доста по-тежко, защото ако искаш да участваш в голямата битка, трябва да бягаш всичко. Сега вече не е така. Но тогава това ни направи комплексни състезатели и все още в света на шорттрека няма друг състезател, освен Раданова, който да е съумял да направи два световни рекорда за 24 часа на двете диаметрално противоположни дисциплини - 500 и 1500 м., а тя го направи. След това тя прави още три поправки на световния рекорд на 500 метра.              

Теодор Йотов припомни и най-успешната ни зимна олимпиада от 2002 г., когато Евгения Раданова печели два медала - на 500 и 1500 м., а Ирина Никулчина взима олимпийски медал.

"Спортът е ценност и култура, той е много повече от медали", категоричен е Теодор Йотов. 

По думите му, едни от най-зрелите фигуристи са българи като Христо Турлаков (който в момента е председател на Българската федерация по кънки), Иван Динев, Найден Боричев, Станимир Тодоров, както и Алберт Попов, Тервел Замфиров и др.  

Според него, на тези зимни олимпийски игри Александра Фейгин е готова за голям удар, защото притежава всичко необходимо на един високопрофилен фигурист.  

Чуйте целия увлекателен разказ за зимните олимпийски игри на Теодор Йотов в разговора с Лили Големинова в звуковия файл.