С "Кучето на Златю" откриват фестивала Master Of Art

Днес, в 19 часа, се открива Master Of Art – Фестивалът за документално киноизкуство с нов документален, по-различен филм, посветен на твореца Златю Бояджиев –“Кучето на Златю“.

“Идеята беше провокирана от Димитър Пампулов, който е един от най-големите познавачи на творчеството му и се е познавал лично с него. Първоначално замисълът беше да направим филм, по случай 125 години от рождението на Златю Бояджиев, но в последствие той се осъществи по повод 50-годишнината от смъртта на художника, която отбелязахме на 2 февруари“, посочи Петър Вълчанов и допълни:

“Много ни се искаше да направим този филм, за да задълбаем в творчеството му, от друга страна целяхме да направим един по-различен филм – не класически документален, още повече, че вече са правени няколко филма за Златю Бояджиев“.

Творческата енергия събира екипа  - Петър Вълчанов - Кристина Грозева, със сценариста Диана Стойкова, към която отправят предложение да напише сценария.

“Работихме вдъхновено и ползотворно, включително и на снимките. По естествен начин Диана се превърна и в един от героите във филма, чрез които ние разказваме за Златю Бояджиев“, коментира Петър Вълчанов.

Диана Стойкова разказа за сценария на филма и за подхода, чрез който разказват за наследството на големия художник.

“Толкова много се развълнувах и зарадвах, когато получих тази покана…. Смятам, че Петър Вълчанов и Кристина Грозева са сред най-добрите български режисьори в момента в българското игрално кино. Затова отговорността беше много голяма. Също и към името и личността на Златю Бояджиев. Затова, аз наистина прекарах доста време в изследване и търсене на онези моменти от живота му, които трябва да бъдат включени в един биографичен разказ за него.

Основно място в нашия разказ заема факта, че художникът получава инсулт твърде млад и това предопределя развитието на кариерата му. Цялата дясна половина на тялото му е парализирана и той започва да рисува с лявата ръка. Това изключително много променя стила му на рисуване. Но според много от хората, които са били близо до него, това всъщност спасява живота му – фактът, че той търси опора в изкуството и неговият подтик, инстинкт, да продължи да рисува, независимо с коя ръка, го кара да се повдигне, след този тежък удар и да продължи“, разказа тя.

“Моят любим факт, за начина, по който той е създавал картините си, е това, че той е срещал просто някакви хора в Пловдив, София, или където и да е, които всички ние бихме наричали маргинали – цигани, просяци, хора с физически увреждания – физически и ментални, за него те са били интересни като обекти в картините му, но и също така като хора. Той ги е канил и посрещал в дома си, грижил се е за тях и ги е обезсмъртил чрез своите картини. Това, което аз разбрах за него е, че е бил човечен, емпатичен и е обичал живота и затова е успявал да го изобрази във всичките му краски, по този абсолютно неповторим начин“, подчерта сценаристът Диана Стойкова.

Филмът ще бъде показан тази вечер от 19.00 часа в кино “Люмиер“.

Още за документалния филм чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.