Проф. Александър Шурбанов: "Юлий Цезар" е политическата трагедия на Шекспир

В български превод излезе драмата "Юлий Цезар" - петата книга от поредицата "Английска двуезична класика", в която Уилям Шекспир показва на практика какво поразяващо оръжие може да бъде словото в обществения живот и какви решаващи събития е способно да предизвика то.

“Бих нарекъл “Юлий Цезар” политическата трагедия на Шекспир. Докато тези, т.нар. велики трагедии от - четирите велики трагедии, може би шедьоврите на Шекспир (“Хамлет“, “Отело“, “Крал Лир“ и “Макбет“) са чисти трагедии. Те са концентрирани върху едни образи, които са т.нар. протагонисти (герои) и това са лични съдби, преди всичко, в “Юлий Цезар” фокусът е върху политическата обстановка в страната и ролята на големите личности в политиката”, казва проф. Александър Шурбанов - поет, литературовед и преводач на четирите големи шекспирови трагедии - “Хамлет“, “Отело“, “Крал Лир“ и “Макбет“.

Проф. Шурбанов посочи също, че Шекспир пише преди това т.нар. “исторически драми”, които са базирани върху историята на Англия и те са една голяма поредица от драми (10 пиеси), в които върви историята на страната.
По думите му, в “Юлий Цезар” Шекспир не се обръща към историческите хроники на Англия, а към историята на Рим през съчиненията на Плутарх, които са били популярни по времето на Шекспир.

“Самото заглавие на пиесата е “Юлий Цезар”, като че ли вниманието е към тази огромна личност от историята на древен Рим и на света. Един завоевател на света, който е сложил ръка и върху историята на своята страна чрез своите военни подвизи.

Интересното всъщност е, че не той е героят на тази пиеса. Той участва в пиесата някъде до средата и след това той е мъртъв вече и неговото участие е като дух, който се връща и въздейства върху останалите, но неговото живо присъствие не е вече там”, обяснява проф. Шурбанов.

Той припомни и драматичната съдба на Юлий Цезар, който е уважаван и почитан за своята военна дейност, но вътре в страната отношението към него е различно - битува небезоснователният страх, че той иска да завладее всичко, че иска да стане тиранин и да отмени свободата на републиката и да наложи своята автократична власт.

“Пиесата е свързана с това - една конспирация срещу Юлий Цезар от хора, които се страхуват от неговата власт, амбиция и честолюбие. Те привличат в своя кръг един много почтен човек - Марк Брут, който е спечелил уважението на цялата страна и го въвличат в убийството на Юлий Цезар.
Тук е голямата драма, защото Брут е много близък с Цезар - те са приятели, но той е убеден от останалите, че е нужно да се отстрани Цезар, за да се запази Републиката”.

По думите на проф. Шурбанов големият герой на тази пиеса не е толкова самият Юлий Цезар, колкото Марк Брут - неговият убиец. Интересът към него е затова, защото е дълбоко почтен и уважаван човек, който стига до убийство заради своя идеализъм, за да запази свободата на Републиката.

“И Шекспир поставя този въпрос - дали така трябва да постъпи човек, дали това е оправдано - да вдигне ръка срещу най-добрия си приятел, срещу най-близкия си човек, за да бъде верен на родината си и идеала си? Кое е по-ценното - тази интимна връзка с другия човек, която е връзката на обич и възхищение, приятелство и близост, или идеалът за държавата и обществото. Кое е по-ценното? И като че ли ренесансовият хуманист избира първото, защото то е по-вярното и по-същностното. Другото може да подведе”, казва още проф. Шурбанов.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.