Светломира Стоянова: Културата е ключов елемент

Под шапката на ООН преди 80 години се създава ЮНЕСКО (чиято абревиатура за много хора не е много ясна, но означава United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization или Организацията на обединените нации за образование, наука и култура). Към момента членките на ЮНЕСКО са 196 страни от цяла свят и неправителственият сектор е един от големите фокуси на организацията.

Българката Светломира Стоянова бе избрана за президент на Комитета за връзка на НПО и ЮНЕСКО. Комитетът се състои от 10 неправителствени организации, които представят всички региони. Към днешна дата в целия свят има 435 НПО в официално партньорство с ЮНЕСКО. Работата на Светломира Стоянова е да свързва секретариата на ЮНЕСКО с различните организации, да организират събития и НПО да има възможност за диалог в създаването на различни политики.   “ЮНЕСКО се създава с идеята за това как можем да работим през култура, наука, образование, комуникация основните стълбове, които градят обществата ни по цял свят независимо от контекста, където живеем, с концепцията за това да живеем по-мирно, по-устойчиво и по-общностно”, казва Светломира Стоянова, член на УС на АКТ-УНИМА, която беше избрана за председател на Комитета за връзка НПО - ЮНЕСКО (NGO - UNESCO Liaison Committee) за мандат 2025-2027.

Една от основните мисии на този комитет е посветена на партньорствата за зелено образование - инициатива на ЮНЕСКО в сферата на образованието, която стартира преди няколко години и вече над 100 държави от цяла свят я припознават. Тази мисия има четири основни стълба, които свързани с това как обучаваме учителите, как в учебните материали влиза изобщо идеята за това да сме по-устойчиви и да прилагаме елени политики, независимо от сферата, в която се развиваме.

В Пловдив преди дни се проведе и форумът Mondiacult 2025. Основните теми, които бяха разгледани са обобщени в шест приоритета: културни права; цифрови технологии в културния сектор; култура и образование; икономика на културата; култура и действия в областта на климата; култура, наследство и криза, както и две фокусни области - култура за мир и изкуствен интелект и култура.
“На национално ниво всички членки нямат конкретен стимул, обвързан с това да заделят средства от националните си бюджети или да търсят допълнителни такива, във връзка с развитието на културата. Тя не е отделна цел в ЮНЕСКО, но през 2030 г. предстои да се представят новите стълбове и сега Mondiacult 2025 мина под наслов “2030 Go” с идеята, че културните оператори и въобще представителите на национално ниво да приемат, че културата е ключов елемент”, коментира Светломира Стоянова. 

Освен това на форумът в Пловдив е представена и новата културна стратегия на Европа.    
ЮНЕСКО има два глобални приоритета, които са заложени и се работи усърдно върху тях - те са Африка и джендър. В  момента тя работи върху това как може да се включи НПО-секторът по ключовата тема “Култера на мира”. 

“Има много организации, които са базирани в Европа, но много активно работят в Африка”, посочи тя и се обърна и към НПО в България, които ако имат някакви инициативи, свързани с популяризиране на африканската култура и изкуство, могат да следят комуникационните канали на комитета, и да се включат в неговите инициативи.

Интересен факт е, че Светломира Стоянова преди да стигне до ЮНЕСКО започва кариерата си в кукления театър. “Това е основна част от моето битуване в ЮНЕСКО, защото моето битуване в организацията беше излъчена от Световната куклена организация - УНИМА, чиито основател е България и 2029 г. също става на 100 години.

Тази седмица в Пловдив предстои и първата по рода си среща на балкански национални куклени центрове, които ще споделят как те развиват дейността си в своите страни.

Чуйте целия разговор на Лили Големинова в звуковия файл.