Историята оживява - Наум Хаджимладенов, платна първо, второ и трето

Наум Хаджимладенов, самоковски художник, разказан ни от Любомир Николов от Историческия музей в града и внука му Евгени Слуцки Хаджимладенов:

"Хората го помнят с чепатия му характер през 70-те и 80-те. Животът му така го очуква след средата на 40-те, че се затваря в себе си и се отдава изцяло на изкуството. Ориентира се и към религиозното, и към легендарното, и към символиката.

Оказа се, че извадката от неговите картини в музея е една песъчинка. Той не е изключение, по това време животът ги е обрулил. Канен е на изложби извън България, пращал е картини, но сам не е ходил." (Любомир)

"Никога не си е използвал положението за нищо, не искаше телефон и телевизор. Но в последните си години по телевизора видя Париж, много ме е яд, че не е разгледал изложба на живо, дори и в Будапеща. А ако беше видял истинска картина на Моне, на Мане, как ли би му се отразило?" (Евгени)

Слушаме и самия Наум в запис от Златния фонд на БНР в разговори от април 1984, когато е на 80 години и разказва за учителите и професорите си по рисуване.

И отново Любомир и Евгени със спомени за художника още от годините на образованието му, личностите, които му влияят, семейната среда и последните му разговори с Димчо Дебелянов. Разгръщаме и луксозната книга, посветена на художника от Любомир Николов.

В звуковия файл - още подробности за творческата среда, в която формира възгледите си и влиянието ѝ върху темите в картините му:

Със същите събеседници, но и с една важна дама, продължаваме разказа за Наум Хаджимладенов и вижданията му с Майстора:

"Рисуваш характера на човека, не лицето му. Една картина не трябва да има снимков характер, а какво художника вижда. Няма друг подобен стил от онова време. Тогава реалистичния подход води до объркване кой е авторът, но неговите не могат да бъдат сбъркани.

Рисувал е и плакатите на киното в Самоков. А ежедневието не е било предмет на снимане, атмосферата, начинът на живот са само в разказите."

Слушаме и запис от Златния фонд от документален филм, посветен на Наум Хаджимладенов.

Ето и третата част на нашия разказ, със същите гости и за същия герой. Слушаме Любомир Николов за работата му по двутомното издание, посветено на художника Наум Хаджимладенов:

"През 2024 се навършиха 130 години от рождението му, но за съжаление не го бях включил в културния календар. Обаче решихме да съберем творбите му от частни колекции. Те се харесаха страшно много на публиката. Затова се опитах да събера маслената му живопис в едно издание.

Откликнаха от много галерии, но и от частни колекции. Събрах 500 маслени картини, със сигурност има още. Но излязоха и много красиви акварели. Направихме лека селекция, за да съберем и акварелите. Но не вървеше да ги показваме тях, без първообраза, рисунки, скици. Там беше страшно. Цветни пастели и моливи станаха 1200 и затова реших да се раздели на 2, като втората част е изцяло живопис."

И още записи - както на сестрата на художника, Костадинка, така и на самия Наум Хаджимладенов ("обичам да си рисувам и това си е").

В звуковия файл откриваме и приятелската атмосфера около хората, които го познават, вкл. и спомените за срещата с художника на Павлина Делчева-Вежинова, както и посветената му от Ламар поема: