Рене Карабаш за свободата, честта и любовта в "Остайница"

За таланта на Рене Карабаш може да се съди и по филма "Безбог", където е актриса, и като сценарист на сериала "Те, вълните", и като писател - със стихосбирката "Писма на Омар до бъдещата му съпруга", но най-вече с романа "Остайница", който още преди да бъде избран в топ 10 на световната литература за наградите международен "Букър", спечели наградата на пен клуб "Франсез" за преводачката Мари Врина Николов, както и финансиране от Италия за екранизация.

Писателката разказва, че е написала книгата на първо място за себе си, тъй като е имала вътрешната нужда да изкара чернилките от себе си, т.е. нещата, които са я наранили в живота ѝ, начина, по който тя вижда живота и начина, по който е израснала, "което е много сходно на историята на тези албански девици. Разбира се, аз не съм се превърнала в тях, но самият начин на живот и бит, който съм живяла", разказва тя и обяснява, че е родена и израснала в Ловешко село, където начинът на живот е толкова суров, колкото и в албанските земи, за които пише.

Като дете тя е свидетел както на раждането на много от животните, които се отглеждат по селата, така и на смъртта, тъй като баща ѝ преди да стане полицаи е бил гробар. Смъртта привлича детското ѝ внимание и любопитство.

Остайница е клетвена девица - жена, която дава клетва за девственост, като започва да живее като мъж и глава на семейството в патриархалните общества в Албания, Косово, Македония, Босна и Херцеговина и други страни от Западните Балкани. Тъй като общностите се обезлюдяват, към наши дни са останали само няколко клетвени девици.

"Дълго време мислех в какво да облека моята история и случайно видях тези девици в едни фотографии на Пепа Христова и бях абсолютно впечатлена, защото мен много ме вълнува темата за вътрешния свят на човека - за мъжката и женската енергия в човека и как тя се проявява през тялото. Как тялото минава през метаморфоза, така че да отрази тази вътрешна енергия. Тогава си казах - това ще бъде историята, и започнах да чета книги за тях, да гледам документални филми, да чета интервюта и това продължи около две години, а самото писане продължи около два месеца", обяснява писателката.

Рене Карабаш разказа и как се е появил гласът на главната ѝ героиня като поток на съзнанието, както и че за нея е важно да проникне възможно най-дълбоко в мислите ѝ. "Това е един от похватите на ненадеждния разказвач - той винаги цели да приближи максимално човека до него, така че да му има вяра и така много по-лесно може да го излъже", обясни Рене Карабаш, като допълни, че героинята ѝ си има причина да лъже.

Според нея, в момента темата за свободата е на дневен ред. "Ако се замислите, едно дете, когато е малко има нужда от граници, защото иначе ще се побърка, ако има пълна свобода, т.е. то има нужда да бъде в стаята си, да знае къде са границите, за да може после да знае къде са неговите лични граници. Може би по същия начин и ние имаме нужда от граници", казва тя.

Една от темите в романа е за честта и различните ѝ измерения - честта да живееш, спазвайки стриктно законите на обществото, в което битуваш, честта да приключиш живота си не от естествена смърт, а "пушка да те повали".

"За някои хората, които се бият в момента, е въпрос на чест, но за мен това са едни остарели норми и традиции, които продължават да живеят в нашето време, но не са адекватни на времето ни", казва тя, допълвайки, че изконно това се диктува от различни религиозни норми.  

"Смятам, че такава литература (която говори за жените и правата им) е много важна в момента, съдейки по това какво се случва по целия свят. Все по-назад вървим за нещата, които са свързани с правата на жените. Разбира се, в момента има много движения и феминистки, и не само, за защита на жените, срещу насилието, но смятам, че трябва да се вземат много по-сериозни мерки", казва още писателката и вярва, че дори и да има пропуски, следващите поколения могат да бъдат възпитани по друг начин.    

Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев и Вяра Николова в звуковия файл.