Новина
вторник 10 март 2026 19:40
вторник, 10 март 2026, 19:40
СНИМКА: Божидар Чолаков
Размер на шрифта
Ученици, идващи от семейства, в които не се говори или много малко български език, в риск са от бедност и социална изолация и въпреки това показват резултати, доближаващи се или надвишаващи средните нива на националното външно оценяване (НВО) след 7 клас.
Постиженията им са следствие на целенасочени и дългосрочни усилия на училищата, обичайно разположени в малки населени места или периферни квартали на големите градове.
Това заключение правят от фондация "Заедно в час" след теренно проучване, проведено в сътрудничество с Института по образованието към Министерството на образованието и науката, открояващо именно успешните практики, които учебните институции прилагат и преборват стереотипите за децата от уязвимите групи.
Обект на теренното проучване, направено от фондация "Заедно в час", съвместно с Института по образованието към Министерството на образованието и науката са шест училища, с висока концентрация на деца от уязвимите групи, много от които дори не говорят добре български език при постъпването си и не влизат в класациите на т.нар."елитни училища".
И въпреки очакванията, а и стигмите върху подобни ученици, те показват завидни резултати на НВО след 7 клас. Според Стефан Лазаров от фондацията и част от изследователсткия екип на проучването - има много голяма разлика между учениците и тук основен фактор е средата, в която растеш и си се родил.
За успешната промяна водещо е, че тези училища изменят учебната средата, в която работят. Идентифицират се слаби места и пропуски, които имат в подходите и преподавателските модели, за да запълнят образованелните и езикови дефицити, посочи Иван Шопов, статистик на проучването и част от фондация "Заедно в час".
Ангажираността на учениците с извънкласни дейности, намирането и стимулирането им на интереси, също са важни стъпки в преподаването и подкрепата за учениците.
"Използвам като база учебната програма, но я обогатявам доста, защото не са ни достатъчно звуковия материал, с който работим по определен учебник и комбинирам всяка една от възможностите, за да им пускам качествена музика, която ги вдъхновява и още в часовете по музика правим малки изяви, малки ритмични модели, казва Стойна Кичукова, учител по музика в 3. ОУ "Петко Р.Славейков" в Търговище.
Големият извод, който фондация "Заедно в час" прави, е че с визионерско лидерство и фокус върху всяко дете, училищата в най-предизвикателните общности могат да постигнат впечатляващи високи резултати.
Йоханна Цветанова, преподаваща български език и литература в ОУ "Св.св. Кирил и Методий" в с.Горни Дъбник, Плевенско, едно от изследваните училища, е напълно съгласна с твърдението. "Интересното е, че много от моите съученици, познати и приятели са ми задавали един укоителен въпрос "Като завърши Софийския университет, защо пропиляваш таланта си в някакво село? Аз смятам, че добрият учител, този който разгръща потенциала си, е този, които наистина влияе", казва тя.
Чуйте повече в репортажа на Златина Петкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!