"Децата на Корчак" – спектакъл за правото на детството да бъде чуто

Новият спектакъл "Децата на Корчак" на театър-студио 4хС предлага деликатен и етичен поглед към детството – като автономен свят със собствена логика, болка и достойнство. Постановката ще има премиера на 19 март в Театър-лаборатория "Алма Алтер", а международната ѝ премиера е насрочена за 15 март в Културния център в полския град Збоншин.

Във време, когато детето все по-често се разглежда като социален проект, педагогически проблем или статистическа единица, спектакълът прави по-бавен и внимателен театрален жест – опит за истинско вслушване в детския глас.

Постановката е вдъхновена от живота и идеите на Януш Корчак – лекар, педагог, писател и морален мислител, чиято съдба остава едно от най-силните свидетелства за човешка отговорност. През 1942 г., по време на Холокоста, Корчак отказва да напусне децата от сиропиталището във Варшавското гето и ги съпровожда до лагера в Треблинка.

Режисурата и музиката са дело на Георги Арсов, ученик на режисьора Николай Георгиев, за когото театърът е преди всичко пространство за човешка среща.

„Решихме, че е важно да се върнем към тази история именно сега – във време, когато един от основните начини, по които човечеството общува и се изразява, е агресията – било то към жени или към деца. Тогава е особено необходимо да си спомняме за хора, които са гледали на света по различен начин, и то в едни от най-страшните исторически обстоятелства.“

Музиката в спектакъла е форма на присъствие – понякога приспивна, понякога игрива, понякога тревожно тиха, като онова "туп, туп, туп" на детското сърце, което не може да бъде вместено в рамките на емоционална кардиограма.

Спектакълът не се стреми към биографична реконструкция или историческа илюстративност. Вместо това създава сценично пространство на съвместно присъствие между възрастни и деца, в което театърът се превръща в своеобразна лаборатория на вниманието, слушането и играта. Децата не са „изпълнители“ в традиционния смисъл, а равноправни сценични партньори, чиято спонтанност и уязвимост променят ритъма и формата на представлението.

"Децата са една от основните линии в спектакъла. Имаме пет деца между 7 и 9 години. В началото за тях всичко беше много любопитно и ново. След първите петнайсет минути им беше трудно да пазят концентрация, но постепенно, с наближаването на предпремиерата, станаха по-отговорни и по-съсредоточени. Никога не сме искали от тях да влизат в драматичната линия – важното за нас беше да си останат деца."

Хореографията на Петя Йосифова-Хънкинс избягва дисциплиниращото движение и настоява за телесната свобода като право. Спъването, замръзването, лежането на пода, внезапният смях – всичко това се превръща в легитимен сценичен език, в който детето не "се учи" да бъде артист, а получава пространство да бъде себе си.

В ролята на Корчак влиза Димитър Димитров – актьор, познат на публиката с ролите на Орфей, Пиер Кюри, Лаерт и Нягол. Неговият сценичен образ на Корчак е лишен от патос и героизация – фигура на постоянен вътрешен избор, на строгост, която не унижава, и нежност, която не отменя отговорността. Както самият Корчак пише: "Детето не е бъдещ човек. То е човек сега" – принцип, който спектакълът се стреми да преведе на езика на театъра "тук и сега".

Представленията в София ще се играят в Театър-лаборатория „Алма Алтер“, а международната премиера в Збоншин е част от културен обмен с местна театрална организация.

Чуйте повече в интервюто на Петя Калнакова.