Нашият фолклор започна да ме настига във времето

Михаил Димчев от Стокхолм, създател на групата "Леле, леле" които ще имат концерт в София, ни гостува с разказа си за нея:

"Започнах 7-годишен с китара във Видинската музикална школа, после живях във Финландия да уча шведски и открих музикално училище, където ме приеха и открих джаза. Във времето започна да ме настига нашият фолклор, имам спомени от детството, че съм бил заобиколен от него. Започнах да му обръщам внимание, казваха ми, че това е моята музика, но аз се инатях. 

Когато взех решение да се занимавах с него, пътят ми сочеше към Швеция, там продължих ученето в Кралската музикална академия, където срещнах колегите си в "Леле, леле". Всичко става с практика, взимах уроци и тук и така потребността ми за завръщане към корена ме подтикна към създаването на формацията, продължаваща вече 23 години!"

Как се чувстват "съоснователите" на оркестъра и какво са за тях източните интонации? Има ли допирни точки с нея, с джаз-саксофонист и кларинетист и рок-музикант, какви са били първите им участия? Михаил разказва за все така странни и необичайни неща от развитието на групата, вкл. и за първото им качване на голямата сцена в Банско. И за сауните и къпането в ледени води. И още:

"В Кралската академия показах възможности и с тамбура и с пиано, но специалността ми бе много различна, музикална педагогика, която използва движението, "Ритмиката на Делкрос" - движението и тялото като комуникация. Изследват се промените в педагогиката, следват се посоки в терапия, в модерен танц, това е една холистична педагогика, търсеща допирни точки. Тази педагогика промени живота ми изцяло.

После живях ден и нощ българския фолклор и се върнах в Стокхолм с оркестъра. Правим и уъркшопове с публика. Всеки човек може да се научи да танцува, ако се представи по правилния начин."

Още за концертите в България (отново откриваме там "дългата ръка на Георги Тошев", б.р.) и откъде идва името "Леле леле" - в звуковия файл: