За киното като експеримент, в който е важно публиката да се забавлява

Дьорд Палфи е сред най-разпознаваемите и оригинални гласове в съвременното европейско кино. Роденият в Будапеща Палфи е автор с ярък стил, познат с необичайния си кинематографичен език, който провокира както критиците, така и публиката.

Той ще бъде председател на международното жури на 30-ият Международен фестивал "София Филм Фест". Пътят му в киното не е кратък, както отбеляза самият той при гостуването си в БНР- Радио София.

"Досега съм направил 8 пълнометражни филма, както и много късометражни, няколко документални. В работата си в киното винаги се опитвам да направя нещо различно от преди – това е основната ми движеща идея. Обичам да си "играя" с киноезика и да намирам интересна тема, която да мога да третирам по естетичен начин и с различна драматургична стратегия", посочи той.

"Винаги мисля за това, каква била идеалната публика за моя филм. Много е трудно да намериш правилната реакция или да разбереш какво мисли публиката за филма, но в крайна сметка, може би аз съм най-добрата публика на собствените си филми. Което означава, че се стремя да правя филми, които аз като публика не мога да намеря по кината".

Има обаче и немалко филми, които оправдават очакванията му. Такъв е филмът на един мексикански режисьор "Новият ред". "Това е филм, който ми се искаше аз да бях направил. Ще ми се да заснема и телевизионен сериал и много съжалявам, че не успях да заснема "Туин Пийкс" или "Фарго", защото много ми харесват.

Аз съм голям късметлия, защото не само съм член на международното жури, но показвам тук и новия си филм.Заглавието е "Кокошка", ако не греша на български. Оригиналното заглавие е "Кота" на гръцки означава също "кокошка". И основният ми герой е именно една кокошка, която преживява много приключения, докато накрая открива един необятен човешки свят, в който нейните приключения продължават", разказа Дьорд Палфи.

Филмът е показан премиерно в програмата на Сан Себастиан. Една авантюристична и дръзка черна кокошка успява да избяга от птицеферма и след много перипетии "по пътя", намира убежище в двора на западаща закусвалня. Там тя открива любовта, противопоставя се на йерархията и се бори да защити яйцата си. Нейният забавен, трогателен стремеж към майчинство отразява символично борбите и компромисите, които са неизменна част от човешкия живот.

Според Палфи, новият му филм е добре от родната публика, макар, че е трудно да се разбере какво всъщност си мисли публиката в действителност.

"Но с новите технологии съществуват приложения, където всеки може да напише мнението и режисьорът да го прочете. В едно от тези филмови приложения в интернет има петстотин реакции, петстотин кратки критики на филма и изглежда, че хората са го харесали много.

Това е един странен филм, но ми се струва, че хората обичат да гледат нещо по-различно, а и филм, в който главният герой е животно, не се среща толкова често. Не можеш всеки ден да следиш едно пиле – това е рядко преживяване", отбеляза той.

Познат като експериментатор  в киното, Дьорд Палфи посочи: "Хубаво е човек да прави експерименти, но когато хората чуят "експериментален филм", си мислят, че това ще е нещо скучно е не забавно. За мен обаче е много важно да правя филми, които са експериментални, защото си играя с кино езика и се стремя в същото време да е много забавен.

За мен е много важна публиката – тя трябва да се забавлява. Мисля, че вторият ми филм "Таксидермия" отпреди 20 години, беше една семейна история на три поколения от Втората световна война, през социалистическия период, до днешно време.

Една широкообхватна, понякога много противна, в същото време много естетична и компактна история. Изглежда, че двадесет години по-късно, филмът е жив, хората го гледат, канен е по фестивали, което означава, че филмът си заслужава.

Режисьорът поясни още, че един експериментален филм може да е изключително удоволствие за гледане.

Дьорд Палфи ще получиспециалната награда на "София филм фест" именно за своя индивидуализъм и изключителен подход ри правенето на филми. 

"Всички филми, книги и театрални пиеси, всичко, което хората правят, надявам се не е само за да изкарат пари, а е опит, да разберат света около себе си. Мисля, че моята гледна точка е тази на любопитството.

Много ми е любопитно как работят и функционират елементите на вселената и се опитвам да разбера това, да си играя с това. И когато го правя разбирам какво съм искал да попитам в началото и понякога намирам отговори", коментира още той.

В разговора режисьорът открои няколко важни аспекта, които ще търси във филмите като член на журито.

  "За мен е много важно филмът да е оригинален. Искам да видя авторът, какво той или ня мисли за света и защо. Защо той или тя е направила този филм", подчерта той.

Чуйте още от споделеното в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.