От потайностите до фасадите на шест "непреходни" софийски театъра

В навечерието на Деня на театъра почитателите на Мелпомена и дори хора, които обичат София и културния живот ще могат да станат свидетели на откриването на една малко необичайна изложба.

"Непреходните театри на София" проследява историята на емблематични сцени като Народния театър "Иван Вазов", Театър 199, Младежкия театър "Николай Бинев", Театър "София", Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Възраждане".

Инициатор за фотоизложбата е платформата за изкуство и култура "Програмата", която с дейността си редовно изследва културната памет и наследство на столицата. Досега за последните 2-3 години тя е организирала изложбите "Невидима София", "Изчезналите кина", "Старите квартали" и "Занаятчиите на София".

Най новата ще бъде открита на 26 март от 19:00 ч. в галерия nOva art space, където ще остане до 3 април, след това ѝ предстои пътуване и гостуване в The Mall (7-19 април), а и във фоайетата на самите софийски театри.

Това съобщи пред БНР-Радио София главният редактор на programata.bg София Павлова. И разказа за предишните изложби и техния отзвук сред развълнуваната публика. 

Фотографът Диана Манолова за пръв път участва в проект на "Програмата" и изрази удоволствието, с което е работила около 6 от театралните сцени в София:

"Оказа се, че всеки театър е абсолютно различен, има свой характер. Беше изключително интересно да вляза и видя театъра не като зрител през деня, когато има репетиции или когато е тъмно и тихо.
Да видя и разговарям с хора, които човек не вижда, когато отива като зрител, но всъщност те са движещата сила зад всяко нещо, което се случва – дали са декорите, дали са костюмите или просто графика, който трябва да се спазва. Техният труд и дух, според мен, правят и допринасят за магията на театъра,  както я усещаме ние от салона."

В Народния театър и 199 има история и повод за носталгия, но сцените са активни места, където животът не е спирал, допълни Манолова. На други места - Театър "София", Малък градски театър "Зад канала", се усеща съвремието и бъдещето.

Подходът и гледните точки към всеки от театрите са различни, отбеляза още фотографът. Фокусът не е в лицата. Виждат се пространства, които най-често остават скрити от очите на публиката.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.