Експерти и заинтересовани лица обсъдиха проблемите на донорството

В Изпълнителна агенция "Медицински надзор" се проведе среща с пациентски организации и заинтересовани страни по проблемите на донорството и трансплантацията на органи. Акцент на разговорите беше необходимостта от дигитални  регистри, нови наредби и автоматично известяване. Какъв е пътят всичко това стане реалност и какви биха могли да бъдат пречките за осъществяване на тези намерения, пред БНР – Радио София разказа адв. Христина Николова - председател на борда на директорите на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Повечето наредби и подзаконови актове са доста стари и не отговарят на съвременните условия и изисквания. Промяна в електронизацията на лечебните заведения, както и в новите методи и средства, които се използват по цял свят, включително и в България, е пътят да се увеличи донорството в България, посочи адв. Николова.

Относно това, което следва да се промени днес, за да може в бъдеще да има повече спасени човешки животи, тя изтъкна:

"Много неща трябва да се променят, но това, от което трябва да се започне и е най-важното, е да се отдели установяването на мозъчната смърт въобще от донорството и трансплантациите, защото в България почти не се установява мозъчна смърт. За хората, които не са запознати, съществуват два вида смърт – мозъчна и сърдечна. Единствено и само при наличието на мозъчна смърт, може да се обсъжда и да се гледа дали органите на починалия човек са годни за трансплантация и да се разговаря с неговите близки и роднини".

По нейни думи в България мозъчна смърт не бива установявана по ред причини, но като състояние тя е уредена в наредба, касаеща донорството и трансплантациите, и това води до усложняване на нещата, защото хората свързват това състояние, като главна цел да бъдат взети органите на починалия, а всъщност не е така.

"Трябва да се установи действителната причина за смърт на човека, което е един абсолютно хуманен и нормативно изискуем юридически факт, който следва да се запише в документацията, а дали въобще ще се пристъпи към донорство е съвсем друг въпрос", поясни адв. Христина Николова.

Налице са редица последващи действия, които също трябва да се уредят, за да потръгне процесът на донорството, както и постфактум обстоятелства, ако се пристъпи към кондициониране на донора и поддържането му, експлантация, което са разходи и ако в крайна сметка роднините откажат, цялата процедура по извършването на тези неща не се заплаща на лечебното заведение, което обезсмисля извършените действия, каза още тя, подчертавайки, че всички тези неща е нужно да бъдат уредени в наредбите.

Тя изтъкна, че тази процедура не се заплаща от бюджета на Здравната каса, а е изведена в отделна наредба, която регулира всички дейности, свързани със заплащането на донорството – поддържането на органа и всички действия свързани с това, дейност, за която са изразходвани средства от лечебното заведение, извършва се труд и би следвало да бъде заплатена.

Адв. Христина Николова обясни причините, поради които една донорска ситуация може да бъде провалена и кой носи отговорността, когато има административно забавяне на процеса. Тя разкри, че към момента отговорностите са изключително размити в нашето законодателство, което също е важна причина наредбите да бъдат променени.

Още аспекти по темата за донорството – търсят ли пациентите начин за трансплантация в чужбина, както и защо дигиталните регистри и обменът на данни в системата все още са предположения, а не реалност, има ли проблем при подбора на екипи за обучение в чужбина, чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.