Щастието не предполага самота

Изкуството като средство за социална промяна

петък, 27 март 2026, 13:43

Мария Сапаревска, Латина Беровска, Надежда Дичева, Мариана Анчева, Вяра Николова

Мария Сапаревска, Латина Беровска, Надежда Дичева, Мариана Анчева, Вяра Николова

СНИМКА: Даниел Ненчев

Размер на шрифта

Според Световния доклад за щастие от 2026 г., основните източници на щастие са чувството на оцененост по достойнство, обич и семейството, както и психическото здраве и благополучието. За девета поредна година най-щастливата страна е Финландия, следвана от Исландия, Дания и Коста Рика.

В глобален план младите хора продължават да са най-щастливата възрастова група. Докладът от 2026 г. обаче отчита значителен спад в щастието сред младите в Северна Америка и Западна Европа, в сравнение с периода от преди 15 години.

В Източна Европа обаче тенденцията е обратна - там качеството на живот се повишава и в тази част на планетата се наблюдава най-бързия ръст на щастието.
През 2012 г. България е сред страните с най-ниски нива на щастие. Още през 2010 г., сп. "Economist" ни нарича "най-тъжното място на света".  

През следващото десетилетие обаче страна ни се изкачва в класацията и от 149-то място достига до 100-то през 2018 г. и 84-то през настоящата година. През последните две-три години обаче нивото на щастие пада - за 2025 г. сме били на 81-во място, а през 2023 г. сме били на 77-мо място.

Актуалните данни в доклада за тази година показват колко зависимо от социалните контакти е щастието. Един от изводите е, че изолацията подкопава благосъстоянието ни.      
Проектът "Аз съм тук" започва преди повече от две години и целта му първоначално е да докажат неговите създатели, че когато хората след 60 г. се занимават с изкуство, това може да подобри качеството им на живот. 

"През 2024 г. започнахме с първото издание на "Танцови уроци", в които в продължение на три месеца, хора между 60 и 85 години можеха да танцуват латино, бални танци или български народни танци и да се занимават с оздравителни движения", разказва създателката на проекта "Аз съм тук" Надежда Дичева.

Проектът продължава със заснемане на видеоинтервюта с участниците в този проект, а събраният видеоматериал след това става документален филм "Аз съм тук", който предстои да направи турне из страната в шест български града - Севлиево, В. Търново, Трявна, Габрово, Казанлък и Стара Загора. 

"Би било несериозно да кажем, че в момента ни харесва как е устроено остаряването в България и че то дава много възможности, защото ти остаряваш с идеята, че за теб идва едно време, в което да правиш нещата, които искаш, а всъщност, дори да изключим материалния фактор, много често възрастните нямат никакъв избор", коментира тя.

Традиционното разбиране е, че самотата е характерна за възрастните хора, но това вече не е валидно за голяма част от света. Според данните на СЗО, в световен мащаб през 2023 г. 19% от младите хора посочват, че няма на кого да разчитат за социална подкрепа, което е скок с 39% спрямо 2006 г.

В САЩ, Канада, Австралия и Западна Европа младежите под 30 години в момента са най-самотната и най-нещастната възрастова група. При тях се отчитат най-високите нива на тревожност в сравнение с останалите поколения.

За сравнение в силно развитите Западни държави хората над 60 години са най-щастливата възрастова група, въпреки че с напредването на възрастта хората в тази група имат по-малък социален кръг и по-малко контакти, но получават по-сериозна социална подкрепа и по-ниски нива на самота.  

Чуйте повече в разговора на Даниел Ненчев и студентите от ФЖМК Мария Сапаревска, Латина Беровска, Мариана Анчева, Вяра Николова с Надежда Дичева в звуковия файл.  

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!