Часът на земята и светлинното замърсяване

София се присъединява към глобалното движение Часът на Земята днес на 28 март. Инициативата започва през 2007 г., когато в Сидни за първи път милиони хора и хиляди компании символично изгасят осветлението си за един час, за да покажат своята грижа за бъдещето на планетата. В синхрон с тази традиция, тази вечер точно между 20:30 и 21:30 ч., осветлението на знакови сгради в столицата ще угасне. Най-големите храмовете – от които „Св. Александър Невски“, както и сградите на Народния театър, Националната библиотека, Софийския университет и Софийската опера и балет. Светлините ще угаснат и при Президентството, Министерския съвет и Народното събрание – като така за час триъгълникът на властта ще изчезне, затъмнени ще са и други локации в столицата. Вие също може да се включите като изключите осветлението точно в 8:30 ч. вечерта. 

И докато подготвяхме интересни факти за днес, попаднах съвсем случайно на пореден пост в социалните мрежи, в който столичани се оплакват от яркото осветление, което пречи на съня им. Дали от съседа или лошо планираното уличното осветление. По този повод се свързахме с инж. Ради Пипев, председател на Българския национален комитет за осветление и оето неговият коментар: 

"Това е доста комплексен въпрос - разхищение на енергия при изпращане на светлината нагоре. така се създават проблеми не само за наблюдаващите небето астрономи, а и за нощните птици в един преосветен парк например.
Отблясъците са физиологично и психологическо заслепяване с последствие върху зрението. Добрите проектанти внимават как да не пречат. Проблем е липсата на нормативна уредба, ние доброволно прилагаме стандартите."

Доц. Никола Петров, директор на Роженската обсерватория добавя прекрасни снимки, които илюстрират и космическите измерения на проблема, познат като светлинно замърсяване:

"Това е един от проблемите на астрономията. То е фон, който пречи да наблюдаваме обектите. Като избягаш от големия град можеш да осъзнаеш по-голямото богатство на небето.

Със сигурност паразитната светлина скрива обекти от нас. В Европа големите обсерватории са изнесени извън континента. Смисълът на астрономическите наблюдения  почва да се губи. Но няма 100% бягство, дори на достатъчно тъмните места. НАО Рожен е едно от най-тъмните места в Европа, то винаги е било позитивно. Астрономическите наблюдения могат да се извършват, макар и с малки смущения.

Смолян свети най-много, заедно с Пампорово, но имаме засилено сияние от север - Асеновград и Пловдив, а дори и София, която по въздух е под 200 км и виждаме при висока облачност софийското светлинно замърсяване.

Сателитните съзвездия също са проблем за нас - те са на орбита от 300 до 700 км над земната повърхност. Приблизителният им брой е между 70-80 хиляди, като над 11500 са тези на Мъск, като е програмирано да стигнат 40 хиляди. Всички те оставят светещи драскотини. Ако гледаме с око през телескоп, ще видим сателит за част от секундата, но при голямата ни експозиция, понякога часове наред, имаме красива картина, с напръскана разноцветна боя върху нея.

Всички картинки, които гледаме, са изчистени. Но в науката няма чистене и светлинното замърсяване е проблем. Над 60% вече е компрометира оптическата информация, но ние ползваме радиотелескопи и сме в мрежа, която позволява максималното изчистване. И най-големите обсерватории не могат без сътрудничество с другите, дори и малки обсерватории."

Още за проектите, по които работи НАО Рожен - в звуковия файл: