"В огледалото на 1956 г." - лекция за мълчанието като аларма

"В огледалото на 1956. Унгарската революция и политическата карикатура в България“ е темата на лекция и разговор, посветени на Унгарската революция от 1956 г. и на начина, по който тя намира своя отзвук в политическата карикатура в България.

Темата за карикатурата е и причината за необичайния избор на датата на лекцията -  1 април, когато честваме Деня на хумора и шегата. Лекцията ще се проведе в Унгарския културен институт "Ференц Лист".

Идеята за темата идва покрай работата на изкуствоведа Елисавета Станчева по карикатурите на Теню Пиндарев. Тогава тя се впечатлява от начина, по който той, а и в. "Стършел" по един коренно противоположен на сегашния начин разглежда Пражката пролет и изобщо Унгарската революция от 1956 г.   

Интересното е, че тогава е имало и в България карикатури по темата, които обаче потъват в общата посока на говорене (съобразно социалистическото време) и не се отличават особено със своите сюжети, така че човек лесно може да ги пропусне.

Отделно от това, за такива неща в медиите по-скоро не се говори и това е един вид цензура. "Имало е такива карикатури, обаче както в останалите страни в блока, така и у нас, тези карикатури се появяват след като вече революцията е потушена", разказва изкуствоведът Елисавета Станчева.

За по-младите хора, събитията от преди 70 години са непонятни, а за голяма част и напълно непознати. Важно уточнение е, че в потушаването на събитията от 1956 г. не са участвали български войски. Българските военни части са едни от петте от блока, които участват след това в потушаването на Пражките събития.

След XX-я конгрес на комунистическата партия на Съветския съюз от февруари 1956 г., започва да се говори повече за това какви вреди е нанесъл култът към личността на Сталин.

В Полша са първите събития, които изразяват обществените нагласи за някаква по-съществена промяна, но те са потушени и на 23 октомври в Унгария започва масово събиране, протест, който е иницииран от студенти. Те се събират пред радиото, за да изкажат своите искания, защото в онова време най-достъпната медия е било радиото.

Тогава срещу протестиращите се открива огън и събитията бързо ескалират. Унгарското ръководство отива в Руското посолство да иска помощ и получава такава - насочват се танкове към Будапеща, които обаче са спрени от действията на местното население.

Приемат се искания за свобода на печата, премахват се символи на съветската власт от центъра на столицата, но след това се свиква събрание в Москва и се решава на 31 октомври да се направи повторна ударна акция. Така и става, но при втория опит танковете влизат много по-мощно и на 4 ноември всичко приключва с много жертви.

"Едва след края на тези събития у нас се появяват реакциите. Дотогава няма такива в карикатурата, т.е. понеже ситуацията е така да се каже "на кантар" гледната точка не е много ясна и това се вижда в документите на българския централен комитет на партията…затова в карикатурата се мълчи и това е много интересен признак", коментира изкуствоведът.

В целия печат от 1956 г., с изключение на детското списание "Славейче", където не се споменава унгарската революция, и в юношеските издания дори има статии, в които българския народ е призоваван да изпитва съчувствие към унгарския народ, който е станал жертва на нацистите - контрареволюционери и на западните провокатори, т.е. отново е използван типичния похват на соцпропагандата да изопачава събитията и да ги представя по угоден за партията начин, дори и това да противоречи на реално случилите се събития.

"Затова и темата на утрешната лекция - дискусия е "В огледалото на 1956 г., защото говорейки с представителите на унгарския институт тук в София стигнахме до това заглавие, защото огледалото може да е всякакво - може да е криво, да е замъглено, дори да изобразява само една част от действителността.

Моята идея е не само да говорим за това как по обратен начин в целия блок се говори за Унгарската революция и това е не защото някой тук си го е измислил това, това са спазвания на нареждания. За мен по-важното е да обърнем внимание на това, че тези неща не са се случвали само в миналото, те се случват непрекъснато, дори и сега. Така, когато за нещо се говори по обратния начин на разни места или видно се мълчи, то човек трябва да е особено бдителен", казва Елисавета Станчева.

Изкуствоведката посочи също, че историята на българските карикатуристи след 1944-46 година не е винаги смешна. Тези карикатури, които виждаме са илюстрации на определени идейни внушения и в никакъв случай не са смешни. Някои от тях са дори жестоки. Трябва да се има предвид и, че карикатуристите са особено следени от властта, а и не трябва да се пренебрегва факта, че в."Стършел" е орган на ЦК на БКП по това време.  

В рамките на събитието, което ще се проведе на 1 април от 18.30 часа в Унгарския институт на ул. “Аксаков”№ 16 в София, есента на 1956 г. ще бъде разгледана през своите разнообразни отражения – от есето на Албер Камю "Кръвта на унгарците" и документалния филм, който според Куентин Тарантино разказва "най-добрата неразказана история някога", до архивни кинопрегледи, фотографии, радио предавания и страниците на периодичния печат.

Чуйте целият разговор на Лили Големинова в звуковия файл.