Лина Кривошиева показва възрастта като привилегия и тегоба в България

Лина Кривошиева започва разговор с майка си на тема "Как изглежда старостта в България?", но от личен въпросът се пренася на по-широко поле. Среща се с много други хора на различни места и получава техните отговори.

Посещава домове за възрастни хора, пенсионерски клубове и други места, вижда ежедневието, самота и подкрепа, болка  и усмивки, но и смисъла на думите грижа и човечност, одухотворени лица. Разговаря и с автори и преподаватели, хора които участват в грижата за възрастни.

Кривошиева документира срещите си и създава 40-минутния филм "Какво е да остарееш в България?". Самата тя е оператор, сценарист и режисьор. Продуцент е фондация "Тоест". 

• Лина Кривошиева е видеограф, документалист и визуален разказвач. Съосновател е на независимата медия „Тоест“ и на творческото студио "Две кучета две котки". Чрез филми, фотография и редакционни формати тя търси разговор и взаимно разбиране в свят на нарастващи разделения.

Опитвах се да намеря образи, които да променят малко общото разбиране за това - какво означава да остарееш в България. Смятам, че това е тема, която веднага генерира конкретна представа в нашите съзнания, което означава, че тя е много често срещана. Но аз тръгнах в търсене на достойнството и на уважението към възрастните. Исках да разбия малко стереотипа. Без значение дали живееш изключително трудно и мъчително, заслужаваш уважение и носиш достойнство, което трябва да бъде разпознато от хората – изтъкна Кривошиева пред БНР-Радио София. – Намерих и добър пример в шуменското село Межден. Нямам конкретна истина и една страна, която да искам да извадя. Срещнах се с толкова много предизвикателни истини, че все още не съм сигурна точно какво извадих.
Факт е, че картината изглежда много различна в много различни семейства. Аз толкова много потънах в тая тема, че започнах постоянно да наблюдавам на улицата как се държим един с друг, къде са възрастните хора, какво правят, как комуникират помежду си и с по-младите. Малко се стряскам от това, че като че ли са малко невидими, съществуват само в някакъв собствен свят и ние младите леко ги игнорираме, по-скоро са някаква пречка на улицата, отколкото са избор на нещо вдъхновяващо.

Филмът ще може да бъде видян на 5 април от 15:00 ч. в Дома на киното, на 8 април в  Стара Загора, на 13 май в Пловдив, на 30 май в Велико Търново, а след това и в други градове на страната.

Входът за всички прожекции е свободен.

Филмът и прожекциите му в страната са подкрепени от Институт "Отворено общество – София" и съфинансирани от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience.

Чуйте целия разговор на Елена Пъневска.