Златин Орлов показва обекти в платната си, търсейки светлината в другите

Какво остава от светлината, когато престанем да я възприемаме като физическо явление? На този екзистенциален въпрос търси отговор изложбата "Zirconium /40/".

За отношенията му със светлината разговаряме с автора на експозицията Златин Орлов.

"Въпросът е пряко свързан с тази изложба и смятам, че чрез нея се опитвам да донеса на зрителя този отговор – остава светлината на другите. От своето детство съм мечтал да имам кристал, в който светлината остава затворена и се отразява до безкрайност. Във времето тази светлина я намерих у другите. 
Кога я намира човек у другите? Когато загуби някой. Когато някой за теб угасне. Именно тогава разбираш, че у отсрещният е имало светлина и тази светлина е била важна за теб - посочи той. - С изгасването на светлината някаква част от света става невидима. И с моята изложба мисля, че съм показал нагледно местата, където търся светлина. Имам картина, посветена на Nike– древногръцка богиня, която има своята скулптура в Самотраки, дали е в гръбнака или в маската на нашата същност, дали е в религията, дали в материалния свят – всички тези аспекти са засегнати в живописните платна, които съм изложил в Концептуално пространство ДОМ", допълни Златин Орлов.

Детската мечта за кристал, който отразява светлината безкрайно, видяна през очите на вече възрастен човек. Когато кристалът засияе…

"Много исках да имам това нещо, без реално никаква полза от него. Във времето тази мечта остана като един духовен спомен, като нещо мило от детството. От гледната точка на човека, който съм сега, знам този детски блян как се е метаморфизирал  в главата ми, когато съм бил ученик, когато съм бил студент, когато вече съм бил свободен гражданин, свободен мъж, участвал в обществото.

В ДОМ Златин Орлов представя живопис, но е познат основно с работата си като скулптор. Той самият разкри какво доведе до идеята за изложба, която се среща със платното.

"Правенето на скулптура не е само физически акт, не е само възможността да работиш с камък, метал или дърво, а е отношение към създаването на произведение на изкуството. И когато се занимавам с живопис, въпреки че в ръцете ми има бои, срещу мен има платно, крайният резултат е по някакъв начин изобразена скулптура. В моите картини има обектност и тя се вижда, не е някаква строго пазена тайна или нещо което ще види само дълбоко запознат експерт на изкуството – за абсолютно всеки е видимо. Човек може да застане пред едно платно и да види, че на него има по-скоро скулптура, отколкото живопис", изтъкна Златин Орлов.

За изложбата си в ДОМ артистът казва, че не предлага отговори, а създава условия за наблюдение - пространство, в което зрителят да се приближи до собственото си усещане за светлина.

Творбата "Розово сирене" – свободен танц, свободна импровизация

"Всички тези изобразени неща са символи на теми, които са пребивавали в главата ми. Защо така съм кръстил творбата? Ами тя сама получи името си, защото има розова структура с дупки, прилича на швейцарско сирене, но розово. Дадох шанс на това произведение да получи естественото си име. Всъщност, аз не съм му го дал, то само си го е взело…"

Човечеството е способно да създаде брилянт, близък до този, който създава природата, категоричен е творецът.

Още подробности за творбите на Златин Орлов и къде е мястото на циркония в тях чуйте в интервюто на Вяра Николова.