Когато говорим за култура, става дума за финансиране, но не само

Повече от 50 въпроса по най-належащите теми в областта на културата у нас са изпратени на всички политически сили с шанс да влязат в следващото Народно събрание преди 15-ия предизборен дебат от 2009 г. насам.

Той се проведе в началото на месеца в присъствието и с активния интерес на творци, експерти, представители на културни институти, граждански организации, работодатели, мениджъри в културния сектор и медии.

"Това, което обедини участниците в предизборната дискусия, разбира се, беше увеличението на бюджета, което следва да се случи, пакта за култура (Пакт за устойчиво финансиране на българската култура, който политическите партии в новия парламент да подпишат като гаранция, че предизборните обещания ще се превърнат в реална управленска стратегия – бел.ред.) и така лелееният от сектора 1% от Брутния вътрешен продукт – коментира пред БНР-Радио София Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, един от основните организатори (заедно с Фабриката за идеи, Българска музикална асоциация, Сдружение "Независим културен сектор", Асоциация за свободен театър и РЦСИ "Топлоцентрала").

Тя обърна внимание, че предвид други ангажименти на страната ни като член на НАТО м бюджет 2026 приоритет са дава на увеличението на бюджета за отбрана. Именно заради това всяко искане, всеки проект от страна на българската култура следва да бъде изключително добре мотивиран с анализи и доказателства, за да се знае за какво в крайна сметка отиват публични средства.

"Като финансист мога да кажа, че според моите разчети още в рамките на бюджет 2026 година може да бъде направено постъпково увеличение от 0,1 процентен пункт за най-уязвимите части на сектора: независимия сектор, който преди всичко разчита на проекти и субсидии, сценичните изкуства, културното наследство, развитие на аудиторията, връзката между образование и култура, която е същностна именно по отношение на спазване на културните права", допълни Андреева.

По думите ѝ, по време на дискусията е станало въпрос за по-ефективно разпределение на публичната финанси от Национален фонд култура, запазване програмите по НПВУ, както и за сформиране на експертни съвети към парламентарната Комисия по култура и медии за по-бърза и директна комуникация между граждански и творчески организации, и законодателите.

"Ние инициираме харта с повече от 20 страници, която ще предложим на политическите сили, с възможност и решения по най-наболелите проблеми в българската култура. Те не са свързани само с финансиране - то по-скоро е средство. Целта е една дългосрочна визия, в която да се разполагат всички дейности и да се приоритизират в българската култура", отбеляза още Диана Андреева-Попйорданова.

Тя беше откровена и посочи, че исканията в областта на културата са разнопосочни и често те са водени от лични интереси и не са подчинени на обща кауза.

Много от проблемите са натрупани през последните 13 месеца, но има и такива, които остават нерешени 36 години.

Андреева съобщи, че на 14 май за четвърти пореден път ще бъдат представени новите данни за участия на българските граждани в културни дейности – Индекс достъп до култура.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.