Сърцето на Кръстьо Сарафов е в НАТФИЗ от 1952 година

"На нашия велик учител и патрон-народният артист Кръстьо Сарафов..." Това е изписано на паметната плоча с барелеф на легендарния български артист, която и днес стои върху фасадата на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), носеща неговото име. А от 1952 година насам там се съхранява и сърцето му.

По повод 150-ия му юбилей през април то ще бъде погребано на специална церемония. Отпечаната е и специална пощенска марка с лика на Крюстьо Сарафов, ще бъдат организирани и редица събития в негова памет. 

Кръстьо Сарафов е роден на 6 април 1876 г. в македонското село Либяхово. През XIX век то е голямо село с преобладаващо българско население, което се числи към Неврокопската околия. Днес то се казва Илинден и е на 18 км от гр. Гоце Делчев.

Бъдещият актьор се ражда в многолюдно и патриотично семейство. Баща му е учител, а дядо му поп Харитон е участник в църковните борби за независимост. През 1888 г. семейството му се мести в София, където младият Кръстьо за първи път се среща лице в лице с театралното изкуство в полулюбителският театър "Зора", който изиграва важна роля в живота му. Той е дотолкова пленен от него, че започва да пропуска училище и да бяга от дома си, за да гледа представленията. Семейството му не приема добре това негово увлечение, налагайки му жестоки физически наказания, и по-късно решавайки да изпрати младия Кръстьо да учи извън България, за да няма достъп до театъра. В Одринската българска мъжка гимназия, обаче, плановете на родителите му са разбити. Тъкмо в гимназията се организира театрален кръжок и младият Сарафов грабва главната роля в любителското представление "Геновева", създадено от неговите учители.

Когато се връща в София, разбира, че държавата организира конкурс за стипендианти, които да се изпратят да следват драматургично изкуство в чужбина. Баща му, макар и изцяло против това влечение на сина си, му позволява да участва в конкурса, тъй като е бил сигурен, че няма да го одобрят за стипендия. Сарафов впечатлява комисията със своята дикция и актьорски умения и я печели сред десетки други кандидати. Скоро след това, през 1895 година, заминава за Петербург, където завършва Императорската драматична школа.

През 1899 година Сарафов се завръща в София и веднага постъпва в първата столична професионална драматична трупа "Сълза и смях". Но дебютът му на софийска сцена не е особено успешен, защото още няма достатъчно опит. По-късно разказва, че в ролята на Хлестаков от "Ревизор" на Гогол публиката го освирква. Този провал заплашва кариерата на Сарафов да приключи трагично скоро след като е започнала, но хърватския режисьор Адам Мандровим вижда в него потенциал и му дава шанс.

В единствения запис на Кръстьо Сарафов, който се пази в Златния фонд на БНР, самият актьор разказва за това горчиво начало в кариерата си, но и за прекрасния си полет в нея след това.

През 2026 г. се отбелязват и 120 години от първата поява на Кръстьо Сарафов на сцената на Народния театър "Иван Вазов", а ролята, с която започва неговият път на първата ни професионална театрална сцена през 1906-а е Арагонският принц във "Венецианският търговец" от Шекспир , в постановка на Йозеф Шмаха.

Именно в трупата на новопостроения тогава Народен театър Кръстьо Сарафов добива изключителната си популярност. Там той работи съвместно с едни от най-добрите актьори в България по това време като Сава Огнянов, Адриана Будевска, Васил Кирков, Олга Кирчева и др.

Сарафов се привързва дотолкова към професията си, че дори продължава репетиционният процес извън театъра –в дома си, в кафенето, на път за вкъщи. Той винаги изготвя психологически профил на своя персонаж. Ако поверената му роля е на шивач, той прекарва часове в шиене, за да изучи тънкостите на занаята. По време на Първата световна война, когато не се канят чужди режисьори Сарафов заема временно и режисьорска позиция в театъра. След края на войната основава Театър "Ренесанс", на който е директор. По-късно става режисьор в Русе, след това е директор на театъра в Бургас, играе и във Варненския.

Сравняван е с имената на едни от най-големите европейски артисти по това време.

В актьорската си кариера Сарафов се превъплъщава в над 200 образа, а сред тях има и такива, които остават ненадминати и до днес.

Чуйте откъс от спомен на друго голямо име от сцената на Народния тетър -  актрисата Ирина Тасева, която разказва в интервю за БНР от 1981 година за Кръстьо Сарафов като свой сценичен партньор и за последната му роля, преди да се оттегли завинаги от сцената...