Мая Спасова и Ирис Дитлър провокират в името на окситоцина

Чрез снимки, рисунки, инсталационни произведения и перформативни интервенции Мая Спасова и Ирис Дитлър изследват феноменологията на докосването, обхващайки теми за копнеж, любов, самота и отчуждение.

Изложбата им в галерия "Мисията" е наречена "Най-малко 4 прегръдки на ден, поне 30 секунди всяка". С нея двете артистки задават редица въпроси: Как докосването оформя нашето разбиране за себе си и другите? Как изживяваме близостта в свят, в който разстоянието е едновременно наложено и премахнато от технологиите? Може ли докосването да стане форма на лечение, носеща трансформиращ потенциал?

Зад експозицията стои Държавният културен институт към министъра на външните работи в партньорство с Австрийския културен форум – София.

В подхода си художничките се насърчават от факта, че 30 секунди прегръдката намалява хормона на стреса кортизол и освобождава хормона на щастието окситоцин, но от друга страна защитават убеждението си, че докосването фундаментално оформя битието ни в света.

Чрез своите произведения, Спасова и Дитлер потапят зрителите в сетивно изживяване, където границите между себе си и другите се сливат. Те канят посетителите да се ангажират физически, прегръщайки тактилността като едновременно начин на възприятие и форма на съпротива.

Експозицията може да бъде разгледана до 7 май 2026 г., в делнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

Чуйте разговора на Мария Бояджиева в звуковия файл.

• Мая Спасова е представяна на международни изложби и фестивали като Венецианското Биенале, ARTEC Нагоя, Dak’art Сенегал. Тя има над 100 самостоятелни изложби в художествени музеи и галерии в Европа и чужбина. Художничката е реализирала множество арт проекти в градско пространство и е представена в oбществени и частни колекции по целия свят. В своите видеоклипове, пърформанси и инсталации Мая Спасова създава както близост, така и плодотворно безредие. У нас това е първата ѝ изложба след 1984 г., когато е напуснала България.
  
  
• Чрез своята практика Ирис Дитлър изследва сложното взаимодействие между телата и техните среди. Нейните „перформативни обекти" - изработени от стъкло, вълна, латекс и метал - действат като инструменти, които изследват телесното пространство, разкривайки нови перспективи. корен във физически- психологическия контекст и историята на медицината, нейната работа е предизвикателство към конвенционалните разбирания на тялото, приканвайки към по-задълбочен размисъл върху неговото възприятие и граници.