Интересна програма е предвидена за пролетния Световен ден на астрономията

Доц. д-р Евгени Овчаров е ръководител на Катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
С него разговаряхме за кръжоците по астрономия, които се провеждат от есента на 1900 г.

• Създател на кръжока по астрономия е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, който е първият доктор по астрономия в България.

Още за тематичните безплатни кръжоци в наши дни и какви звездни събития ни предстоят през април месец, разкри доц. Евгени Овчаров. Преди това го помолихме да разкаже накратко за себе си.

"Занимавам се с астрономия откакто се помня. Завършил съм Физическия факултет като бакалавър, магистър, докторант и сега съм доцент и ръководил на катедра, на Обсерваторията в Борисовата градина също. До преди десетина години се занимавах доста активно с професионална астрономия. Не че днес не се занимавам, но ръководството на една катедра отнема доста от ресурсите на всеки, който се ангажира с подобно нещо. През последните 10-11 години основно се занимавам с организационна популяризаторска дейност, за наука не ми остава много време."

Професионалната астрономия по света и у нас

"Особено в последните години, тук в България, благодарение на редица проекти на поколения астрономи най-сетне се случват, а някои от тях като например проекта "Рацио" към Министерство на образованието и науката, са в съвсем финална фаза. Регионален астрономически център за изследвания и образование, основно Института по астрономия, нашата катедра, Шуменския университет са тримата участници в този проект, благодарение на който има нови телескопи на "Рожен", към нашата втора студентска астрономическа обсерватория "Плана", Шуменския университет също, въобще обновяваме техниката.

Имаме телескопи на световно ниво, както за нощни наблюдения, така и за наблюдения на слънцето", разкри той, разказвайки за друг сходен проект, свързан с радионаблюдения, радиотелескоп, който е във финална фаза на изграждане до Роженската обсерватория.

"Всичко това дава една невероятна основа за работа на българските астрономи, даже доста по-добра, отколкото в чужбина. Човек, ако иска да се развива като астроном в чужбина, има огромни инструменти и невероятни ресурси, но там е нужно задължително да е по някакъв проект или пост докторантура, която е за някакво ограничено време - за 2 или за 3 години, след което човек трябва д а си търси друго място някъде по свата", посочи доц. Евгени Овчаров.

Според него по тази причина при доста български астрономи, които след студентските си години са избрали своя път, има много примери на сериозни имена, които се връщат в България, за да се установят тук и да развият съответното направление, в което те самите са се развили.

На 25 април ще бъде отбелязан и пролетният Световен ден на астрономията, който е и Ден на отворените врати на Физическия факултет, където ще има много интересна богата програма, с възможност да се чуят интересни лекции, да се разгледат лабораториите и да се видят различни физични демонстрации.

Какъв е интересът на студентите към астрономията, както и подробности за следващата сбирка на кръжока, който ще се проведе на 16 април, чуйте в звуковия файл.