Идеята е да чуваш другия

Николай Колев и Стефан Иванов представят поредната част на проекта "Изкуство на глас" във филиала на НХГ в криптата на катедралния храм:

"На 23 е третото издание, представяме експозиции не само в Квадрат 500 и Двореца. Уви, не можем да отидем в Червената къща, където НХГ има 1/12 част. А много хора не знаят, че в криптата има музей. Там е една от най-добрите колекции на православни образи в света, може да се говори много за тях,

Гледайки такива образи можем да се върнем към пълноценността му. Нашето, ако се пошегувам е, че това ще бъдат едни хубави разкази от криптата. Ако гледаме образите като вярващи, в тях няма нищо трагично.

Поканихме Любен Домозетски, изключителен познавач на иконите. В своята живопис вкарва такива елементи. Може би леко префърцуненото ни заглавие ще учуди някои. Но когато говорим за религиозното, то не е точно изкуство, не е артефакт, свободна творческа инвенция. Той е част от личния и споделения ни опус с Бога. Някои правят бизнес от това - на 300 м. оттам пишат икони, но това не е техния религиозен опит.

А че е винаги актуално, това е изложбата, именно по начина по който е създадено. Опитваме се накрая на тези разговори да оставяме място на публиката, но разговорът се разтича като корен. Разчитаме да няма предварителен сценарий, идеята е да чуваш другия. Не демонстрираме интелектуален културизъм. Ще се обърне внимание на това, което няма в криптата. Ще се говори за възприемането на религиозни образи на Изток и на Запад. Имало е време, в което те са се гледали не като изкуство.

Защо Светият дух е гълъб, защо тръгваме от светлината - може и в това да си поиграем. Има устойчиви визуални кодове, които винаги трябва да се спазват, има буквално, алегорично, символно изображение, последователността трябва да се спазва - за това също ще говорим. Има континуитет, но и трансформации на езически традиции и културни архетипи, които откриваме в християнското (не)изкуство. Традициите определят и минало, и бъдеще, но и настояще. Това е игровият момент на нашите срещи.

Гледането, употребата на иконата въобще не е необходимо да става след толкова знания, може да стане и чрез трансценденция, хората могат да общуват и по вертикала, веднага да се свързват с нея, да гледат без да тълкуват."