Катa Тутто – дамата, която ръководи Европейския комитет на регионите

Катa Туто бе избрана на тази длъжност през февруари 2025 година. Тя е първият представител на Унгария, който е начело на европейска институция. В продължение на 5 години преди това е била заместник-кмет на Будапеща. Пред Лили Големинова тя говори за все по-важната роля на местните лидери, защото именно те се справят ежедневно с форсмажорни ситуации и кризи от всякакво естество – демографски преход, климатичен, енергиен, дигитален или индустриален преход.  Европейският комитет на регионите, обединява именно кметовете на градовете, на малки и големи населени места и ролята им е да се вглеждат в живота процесите вътре в самата Европа, в ежедневието на европейците, убедена е Катa Тутто.

„Непрестанно обменяме ресурси и знания, защото това е нашата мисия –  устойчивостта. Каквито и извънредни обстоятелства да има, трябва да поддържаме обществените услуги, болниците, училищата, транспорта и да можем да реагираме адекватно на всеки проблем. А виждате, кризата се превръща в ежедневие. Затова и местното управление е толкова ключово.

 Във времето, в  което живеем, с всички тези технологии, местните лидери са тези, които са реални и достъпни – хората могат да ги видят и трябва да знаят, че са там, че могат да се обърнат към тях с конкретния си проблем, И именно заради това тяхната отговорност в тези времена е по-голяма от всякога. Нашата роля е да внесем  стабилност в условията на нарастваща обща несигурност.

От юли насам се разглежда  новото предложение за бюджет и моментът е изключително важен, защото знаете че бюджетът не е просто документ, това е животът ни през следващите години. Става въпрос за това в какъв Европейски съюз инвестираме заедно. Винаги държа да подчертавам, че бюджетът на ЕС не е сбор от бюджетите на държавите членки. Много е важно да се разбере това -  бюджетът на Европейския съюз е сумата, която държавите членки харчат заедно.

И сега – каква е логиката?! Мисля, че е важно и за всички слушатели да разберат, че най-важният инструмент за конкурентоспособност на Европейския съюз е единният пазар. Затова политиката на сближаване (кохезионната политика) се роди заедно с единния пазар – защото те вървят ръка за ръка. Логиката е, че благодарение на единния пазар се генерира излишък в икономическата продукция, излишък в БВП. Заедно произвеждаме повече, но този излишък не е разпределен териториално равномерно. Някои региони се справят много по-добре, докато други не чак толкова. Така че логиката е следната: част от този излишък постоянно се реинвестира по децентрализиран начин в регионите – и именно това е същността на кохезионната политика. Тя не е благотворителен фонд, защото чрез кохезионната политика ние инвестираме в свързаността на нашите региони. Използваме я за пътища, железници, обществен транспорт; инвестираме в знания и умения, в училища, в заетост и здравеопазване. И което е много важно – инвестираме в хиляди малки и средни предприятия в цяла Европа, а те са гръбнакът на европейската икономика. Това е изключително важна система и идея.

В настоящото предложение за бюджет, макар всички да говорят за по-обединена и силна Европа, дискусиите около бюджета ясно показват, че няма реално намерение да влагаме повече средства заедно. И така, какво се случва, когато се появят нови приоритети, а сумата е същата? Тогава вземаме пари от едно място и ги пренасочваме към друго — от старите към новите приоритети. В крайна сметка, според предложението на Комисията средствата за  кохезионна политика се отделят от единния пазар и от конкурентоспособността. Идеята е да се прехвърлят ресурсите от досегашната децентрализирана инвестиционна политика (каквато беше кохезионната политика) към по-централизирана форма на разпределение на средствата, базирана на конкурентоспособността и върховите постижения. Ако погледнем разпределението на тези фондове в областта на научноизследователската и развойната дейност днес – тези, които се управляват директно от Европейската комисия, става ясно, че те са концентрирани предимно в най-развитите региони. Тъй като идвам от Унгария, знам, че нашите региони не получават почти нищо от тези фондове. Така че се коментира преминаване от децентрализирани към по-централизирани инвестиции, от преходните региони към най-развитите региони, заради новите приоритети на конкурентоспособността. Конкурентоспособността обаче не означава нищо без добър и добре функциониращ единен пазар.

Но единният пазар не може да функционира без механизъм за реинвестиране, защото именно чрез него всеки регион има шанс да бъде конкурентоспособен на този пазар. Благодарение на кохезионната политика много от нашите региони имат възможност да не губят населението си, да инвестират в местните си икономики и да се опитват да поддържат високото темпо, което се налага в Европа. Така че ситуацията в момента е доста сложна.

Приемат се нови приоритети без нов финансов ресурс. Много държави членки пренасочват националните си средства към отбрана и конкурентоспособност и искат да ги заменят с европейски фондове. Така т.нар. ‚пестеливи‘ или финансово дисциплинираните държави биха получили повече, а държавите, които разчитат на кохезионните фондове — по-малко. Именно срещу това се противопоставяме. Не смятаме, че това е добро за Европейския съюз като цяло. Важното е, че това несъгласие, тази съпротива идва от цяла Европа, що се отнася до регионите Германските региони протестират, австрийските и френските региони също са против тази централизация.  На местно и регионално ниво Европа е много обединена в мнението си, че децентрализираната инвестиционна политика трябва да остане.

Тaка предложеният бюджет отделя регионите от Брюксел, тъй като всички тези регионални фондове сега се събират в един общ пакет, който се предоставя на правителствата на държавите членки. В момента имаме множество регионални планове, а в бъдеще ще бъде „една държава – един план“, като всички градове и региони ще бъдат върнати обратно към борба със собствените си правителства. Ще се появи конкуренция за ресурси между селското стопанство, регионалното развитие и градското развитие. Така градовете, регионите и фермерите ще се борят за едни и същи средства. Селскостопанските субсидии и фондовете за местно развитие ще бъдат зависими от национални реформи, което ще добави още едно ниво на сложност при усвояването на европейските пари. И да, това ще позволи навлизането на повече политическо влияние в процеса.

Вижте, в това предложение има две големи промени, това е важно да се обясни. Първата е, че да, цялото регионално финансиране ще зависи от националните правителства и политическите приоритети. А това винаги носи,  риск заради кратките политически цикли. Другата промяна  е изместването от ниво държава-членка към ниво Европейска комисия, заради тези национални пакети, които в момента не съществуват. Това е съвсем нов начин за разпределяне и усвояване на европейски пари. Националният пакет включва финансирането на всички традиционни политики — земеделие, сближаване, миграция, граничен контрол, рибарство. Те са обвързани с национални етапи за реформи (така наречените „reform milestones“). Това беше въведено чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, който беше спешна мярка за справяне с кризи и не беше проектиран като дългосрочен инструмент за инвестиции. Сега обаче този принцип остава и прехвърля повече власт на Европейската комисия спрямо държавите-членки в разпределението на парите. Това ще постави градовете и регионите в „задънена улица‘, защото те може да не получат никакво финансиране за различните видове преход (дигитален или зелен), само защото правителството не прави реформи в съдебната система например.  Не съм сигурна, че това е добрият начин за управление на общия ни европейски бюджет.“