Представят Том 1 "Народният съд в България( 1944-1945 ). Герои и антигерои"

Народният съд е създаден с наредба-закон на 30 септември 1944 година от правителството на Кимон Георгиев. Започнал на 20 декември същата година и е закрит на 2 април 1945.

Това, което се случва за по-малко от четири месеца, е предмет на специално изследване, което е включено в Том 1 на сборника "Народният съд в България( 1944-1945 ). Герои и антигерои", който предстои да бъде представен на 27 април, от 18.00 часа, в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Входът е свободен.

• Ръководител на проекта е проф. Мартин Иванов - преподавател в катедра "Социология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от Възраждането до наши дни. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия.

Разговаряме с  доц. д-р д-р Живко Лефтеров от Института за исторически изследвания при БАН по повод първия том на сборника. На какви упреци и спекулации дава отговор изданието?

"Предвидено е в проекта да излязат три тома, като в очаквания трети ще бъдат обобщаващите справки – средна възраст, професии, брой смъртни присъди, въобще всичко, което изгражда голямата картина за Народния съд, въз основа на която ще бъдат направени и конкретни изследвания. Всъщност, тези три тома представляват документални сборници, на базата на информация, която вадим от Фонд 1449 и понякога засичаме във фонда на  Министерство на правосъдието... Тази база, която ще бъде публикувана в тези три тома, ще даде тласък на тези научни изследвания, които след това ще следват обобщението на цялата тази информация. Те ще дадат отговор на въпроси предизвикали доста спекулации по темата:  Кои са всъщност хората съдени от Народния съд, действително ли са фашисти, които имат тези престъпления които им се вменяват, тъй като образователния ценз на тези хора, привлечени като обвиняеми е в пъти по-висок от средния за страната, което очевидно говори, че има определена категория хора, които са сред обвиняемите от Народния съд.

Всичко това ще се изясни, когато бъде обработена цялата документация, като става въпрос за над 11 хиляди имена на над 11 хиляди души, тук в настоящия том са първите 4 хиляди", посочи доц. Живко Лефтеров.

Той допълни, че би могло да се каже, че до голяма степен е избит интелектуалният елит на нацията, ако става въпрос за образование – директори на училища, кметове, областни управители, околийски управители, тоест, гръбнакът на това, което наричаме държавна и местна власт в Царство България, както и много учители, търговци, адвокати и т.н.

Ще се потвърди ли в контекста на това изследване, че са издадени 9155 присъди, от които осъдени на смърт са 2730, 1305 получават доживотен затвор… Според доц. Живко Лефтеров, в тези данни има често разминаване – в броя на издадените и изпълнени смъртни присъди, както и въобще в общия брой на хората привлечени като обвиняеми.

"И до днес историографията за Народния съд се базира на няколко източника, основно от 1945 година – прословутият обобщаващ доклад за дейността на Народния съд, от главния народен обвинител Георги Петров (м. юли 1945), докладът е на тогавашния министър на правосъдието Минчо Нейчев. А също така се използва и изследването на съдия Токушев, публикувано през 1989 година, изцяло посветено на Народния съд. Токушев е работил с тази информация, която тогава се е съхранявала в МВР, днес тя е в Централния държавен архив.

Сред източниците на информация по темата е и и едно изследване на Петър Семерджиев от 1997 г.Това са четирите източника, които се цитират и до днес, но въпросът е, че има разминавания в данните, съдържащи се във всяко от тях. И ние ще се опитаме да разкрием обективната истина, изтъкна доц. д-р Живко Лефтеров.

Още подробности по темата чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.